По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се употребяват връхните млади клонки заедно с листата (дрога Herba Solani nigri). Използува се и в народната медицина.
Татул — Datura stramonium L.
Едногодишно тревисто растение с неприятна миризма и изправено, разклонено, обикновено голо стъбло, високо до 2 м. Листата последователни, дълги до 20 см, широки до 15 см, яйцевидни, заострени, на дълга дръжка и с едро неправилно изрязани дялове. Цветовете по един в пазвите на листата, на дръжка, дълга 5–12 мм. Чашката във вид на тръбица, дълга 3–5 см, на върха си с 5 триъгълни зъбеца. Венчето бяло, едро, фуниевидно, на върха с 5 заострени дяла. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът многосеменна едра, бодлива кутийка. Силно отровно! (табло 63, фиг. 1).
По тревисти и буренясали места в цялата страна. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Stramoni), които се събират по време на цъфтежа 2–3 пъти през годината (от юли до септември) и по възможност с по-къси дръжки.
СЕМ. ЖИВЕНИЧЕВИ — SCROPHVLARIACEAE
Сиротица — Gratiola officinalis L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящи коренища, покрити с ме-сести люспи. Стъблото изправено или приповдигащо се, високо 20–80 см, голо, кухо, в горната си част разклонено. Листата срещуположни, ланцетни, приседнали и полуобхващащи стъблото, дълги 3–5 см, широки 0,5–1 см, в основата целокрайни, в горната си част назъбени, голи. Цветовете единични, излизащи от пазвите на листата, на дълга дръжка, в основата си с по 2 прицветника. Чашката до основата си 5-делна, с линейно-ланцетни дялове. Венчето бяло до розово, дълго 15–20 мм, с широка и дълга тръбица и двуразделна, почти двуустна коронка. Развити тичинки две. Яйчникът горен. Плодът продълговата, разпукваща се по 4-те шева кутийка. Отровно! (табло 63, фиг. 2).
По влажни ливади и край мочурища в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Gratiolae), която се събира по време на цъфтежа. Намира приложение и в народната медицина.
СЕМ. БРОШОВИ — RUBIACEAE
Енювче, лепка — Galium L.
1. Многогодишно растение с изправено, гладко, неразклонено стъбло.
Съцветието щитовидно, разположено на върха на стъблото → Миризливо еньовче — G. odoratum (L.) Scop.
1#. Едногодишно растение с лежащо или катерливо, грапаво, разклонено стъбло. Цветовете събрани в сенниковидни съцветия, връхни и излизащи от пазвите на листата → Лепка — G. aparine L.
Миризливо еньовче — Galium odoratum (L.) Scop. (Asperula odorata L.)
Растение с тънко пълзящо коренище и право, четириръбесто, при прешлените окосмено, почти неразклонено стъбло, високо до 50 см. Листата прешленесто разположени, горните по 8, долните по 6, обратно ланцетни, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,5 см, голи, по ръба грапави, яа върха с шип-че. Съцветията връхни, щитовидни, с по 3 клонки. Цветовете с дръжка, дълга 1–3 мм, която при плодовете се удължава до 3–10 мм. Венчето бяло, фуниевидно, 3–7 мм в диаметър, с 4 дяла. Чашката не е развита. Тичинките 4. Яйчникът долен. Плодът сух, разпукващ се на две половинки, по повърхността със закривени кукички (табло 63, фиг. 3).
Из сенчести гори в предпланинския и планинския пояс между 600 и 1800 м н. в. Цъфти през април и май.
В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Asperulae), която се събира преди цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.
Лепка — Galium aparine L.
Тревисто растение с полегнало четириръбесто стъбло, достигащо до 1,5 м дължина, по ръбовете с остри, завити назад четинки. Листата обратно ланцетни, по 6–9 в прешлен, дълги 3–6 см, широки 3–8 мм, грапави, отдолу със сивкави четинки. Цветовете бели, събрани в сенниковидни съцветия, излизащи от пазвите на листата. Чашката недоразвита. Венчето дисковидно, почти без тръбица, 1,5–1,7 мм в диаметър. Тичинките 4. Яйчникът долен. Плодът сух, разпадащ се на два дяла, с кукесто извити четинки (табло 63, фиг. 4).