Из храсталаци, посеви, край пътища, като рудерално растение в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — септември.
В съвременната медицина се използува цъфтящата надземна част (дрога Herba Galii aparinae). Използува се и в народната медицина.
СЕМ. БЪЗОВИ — CAPRIFOLIACEAE
1. Листата прости, нарязани на три дяла → Картоп, червена калина — Viburnum opulus L.
1#. Листата сложно перести → вж. 2
2. Тревисто растение. Листата обикновено с 5 листчета, с ланцетно ши-ловидни прилистници → Тревист бъз — Sambucus ebulus L.
2#. Храст или малко дръвче. Листата обикновено с 5–7 листчета, без прилистници → Черен бъз — Sambucus nigra L.
Тревист бъз — Sambucus ebulus L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и изправено, голо, набраздено стъбло, високо до 2 м. Листата текоперести, с яйцевидни до яйцевидно ланцетни, голи или окосмени листчета, дълги 5–16 см, широки 1,0–4,5 см, заострени, ситно назъбени. Цветовете с неприятна миризма, събрани във връхна плоска щитовидна метлица, широка 5–16 см, с 3 главни лъча. Чашката с 5 зъбеца. Венчето бяло, отвън червеникаво, широко 6–8 мм, 5-делно. Тичинките 5, с червеникави прашници. Яйчникът долен, с приседнало близалце. Плодът ягодовиден, месест, черен, дълъг около 4 мм (табло 64, фиг. 1).
По пустеещи буренясали места, край пътища и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Fructus Ebuli), коренът (дрога Radix Ebuli) и цветовете (дрога Flores Ebuli). Намира широко приложение и в народната медицина.
Черен бъз, свирчовина — Sambucus nigra L.
Храст или ниско дръвче, високо до 10 м, със сиво-кафяви клонки, със светли лещанки по тях. Листата срещуположни, дълги до 35 см, нечифтоперести, с продълговати до елиптични, дълго заострени, назъбени, слабо окосмени листчета, дълги 4–12 см и широки 2–6 см. Цветовете събрани по върховете на клонките в сложно щитовидно съцветие, до 30 см в диаметър, с 5 главни лъча, след прецъфтяването увиснало. Чашката с 5 зъбеца. Венчето бяло, 6–9 мм в диаметър, 5-делно. Тичинките 5, с едри жълти прашници. Яйчникът долен с 3 приседнали близалца. Плодът черно-виолетова месеста ягода, дълга около 4 мм (табло 64, фиг. 2).
Из храсталаци, гори и населени места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти през май и юни.
В съвременната медицина се използуват най-често цветовете (дрога Flores Sambuci), а по-рядко плодовете (дрога Fructus Sambuci) и коренът (дрога Radix Sambuci). Цветовете се берат преди пълното им разцъфтяване, а плодовете — след пълното им узряване. Използува се и кората на стъблото. Намира широко приложение и в народната медицина.
Картоп, червена калина — Viburnum opulus L.
Силно разклонен храст или ниско дръвче, високо до 4 м. Листата срещуположни, в общото си очертание широко яйцевидни до закръглени, дълги и широки 5–12 см, дланевидно изрязани на 3, рядко на 5 дяла, едро назъбени, отгоре голи, отдолу влакнести; листната дръжка дълга 1–3 см, при основата си с два нишковидни прилистника, а на върха с две приседнали жлези. Цветовете бели, събрани в плоски щитовидни съцветия по върховете на клонките, с диаметър 4–11 см. Чашката с 5 запазващи се зъбчета. Венчето 5-делно. Най-външните цветове безплодни, с плоско венче, 15–20 мм в диаметър, няколко пъти по-едри от вътрешните, които са 4–7 мм в диаметър, звънчевидни, плодни. Тичинките 5. Яйчникът долен, с късо стълбче и 3-делно близалце. Плодът кълбест, 8–10 мм в диаметър, месест, с червен цвят и една костилка (табло 64, фиг. 3).
Из гори и храсталаци главно в планините почти до 2000 м н. в. Цъфти през май и юни.
В съвременната медицина се използуват събраните рано през пролетта и изсушени кори от млади клонки (дрога Cortex Viburni). Прилага се и в народната медицина.
СЕМ. ДИЛЯНКОВИ — VALERIANACEAE
Лечебна дилянка — Valeriana officinalis L.
Многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и със снопчести задебелени корени. Стъблото изправено, набраздено, кухо, голо или в долната си част окосмено, високо до 2 м. Листата перести, с 3–25 двойки линейно-ланцетни или линейни, целокрайни или назъбени дялове; най-долните листа с дълга, средните с къса дръжка, а връхните приседнали. Съцветието голямо, разклонено, щитовидно. Зъбците на чашката по време на цъфтежа неразвити, завити навътре, но при плодовете се разрастват в разперена, переста хвърчилка. Венчето бяло, рядко розово, тръбесто-фуниевидно, с 5 разперени дяла и при основата на тръбицата с кух израстък. Тичинките 3. Плодът едногнезден, сух (табло 65, фиг. 1).