Выбрать главу

Из лива и, сухи тревисти места, храсталаци и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Millefolii) и връхните части, отрязани 15–20 см под върха (дрога Herba Millefolii). Употребява се широко и в народната медицина.

Лайкучка, лайка — Matricaria chamomilla L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, силно разклонено в горната си част стъбло, високо до 60 см. Листата последователни, дълги 4–7 см, двойно до тройно пересто нарязани, с линейни делчета, не по-широки от 0,5 мм. Цветните кошнички връхни, единични, 18–25 мм в диаметър, на дълга дръжка по върховете на разклоненията. Обвивните листчета почти в един ред, тъпи, с ципест кафяв ръб. Вътрешните цветове жълти, тръбести, на върха с 5 зъбеца. Периферните езичести цветове бели, средно около 15 на брой, дълги 6–9 мм, по-дълги от обвивката, в по-старите кошнички подвити надолу. Дъното на кошничките (общото цветно легло) конусовидно, кухо. Плодът без хвърчилка.

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Chamomillae). Употребява се и в народната медицина.

Овчарка — Pelasites hybridus (L.) Gaert., Meyer et Schreb.

Табло 66

Многогодишно тревисто растение с месесто пълзящо коренище. Цветоносният стрък бял или червеникав, паяжиновидно окосмен, с червеникави люспи, с връхни гроздови дни съцветия и се развива преди листата; по време на цъфтежа висок до 40 см, а по време на плодоношението до 80 см. Кошничките с разнородни двудомни цветове, бели до бледорозови и червеникави. Мъжките растения с малобройни теснотръбести периферни женски цветове и с многобройни безплодни двуполови цветове; женските растения с многобройни периферни теснотръбести женски цветове, косо отрязани и вследствие на това полуезичести и с многобройни безплодни езичести двуполови цветове. След прецъфтяването се развиват приосновни, закръглено сърцевидни, много едри листа (до 60 см), неравномерно назъбени, отгоре зелени, голи, отдолу светлосиви, гъстовълнесто наплъстени, на дълга куха дръжка, отгоре с два ръба. Близалцата тъпи (табло 66, фиг. 1).

По каменливи влажни места и край реките в цялата страна докъм 1500 м н.в. Цъфти през пролетта.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Petasites) и коренищата (Rhizoma Petasites), които се събират в края на вегетацията. Прилага се и в народната медицина.

У нас има още два вида овчарка, при които листните дръжки са плътни и отгоре закръглени.

ЕДНОСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ

1. Яйчникът долен — околоцветните листчета са прикрепени над него . → Кокиче — Galanthus nivalis L.

1#. Яйчникът горен — околоцветните листчета са прикрепени под него → вж. 2

2. Цветовете разположени по 1 –2 в пазвите на средните стъблени листа → Момкова сълза — Polygonatum odoratum (Mill.) Druce

2#. Цветовете по върховете на стъблата в гроздовидни или сенниковид-ни съцветия → вж. 3

3. Цветовете разположени в рехаво гроздовидно съцветие. → Момина сълза — Convallaria majalis L.

3#, Цветовете събрани в полукълбест сенник → Левурда — Allium ursinum L.

СЕМ. КРЕМОВИ — LILIACEAE

Левурда — Allium ursinum L.

Табло 66

Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата единична, продълговата, дълга 2–6 см, с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка, без или с дребни странични луковички. Листата обикновено два, рядко един или три, еднакви, излизащи от луковицата, широки 3–5 см, елиптично-ланцетни, с дъговидно жилкуване, към основата стеснени в дълга дръжка, към върха заострени; влагалището удължено. Цветовете събрани на върха на безлистния цветоносен стрък в полукълбест сенник, с обвивка от 2–3 покривни листа, рано опадащи. Стръкът висок 15–40 см, тристенен, при основата си обвит от листните влагалища. Цветните дръжки изправени, дълги до 2 см, по-дълги от околоцветника, при основата си без прицветници. Цветовете бели, с по 6 линейно-ланцетни, тъпи или заострени бели листче га, дълги 9–12 мм, разположени в два кръга (прост венчевиден околоцветник, перигон) (табло 66, фиг. 4).

Из сенчести планински гори почти в цялата страна главно над 1000 м н. в. Цъфти април — юни.