5#. Съцветието разклонено, цветовете светлочервени → Сем. Макови — Papaveraceae
6. Цветовете неправилни → вж. 7
6#. Цветовете правилни → вж. 10
7. Тичинките до 8 → вж. 8
7#. Тичинките 10 → вж. 9
8. Тичинките 8, сраснали в две групи → Голяма телчарка — Polygaut major Jacq.
8#. Тичинките2-3 → Сем. Макови — Papaveraceae
9. Всички тичинки сраснали с дръжките си или девет сраснали и една свободна → Сем. Бобови — Fabaceae
9#. Тичинковите дръжки до основата си свободни → Росен — Dictamnus albus L.
10. Тичинките повече от 15 → вж. 11
10#. Тичинките до 10, рядко до 15 → вж. 13
11. Тичинковите дръжки сраснали понев долната си част → Сем. Слезови — Malvaceae
11#. Тичинковите дръжки свободни → сем. Божурови — Paeoniaceae
12. Листата сложни или дълбоко дланевидно изрязани, или изсечени на дялове → Сем. Здравецови — Geraniaceae
12#. Листата прости, целокрайни или назъбени → вж. 13
13. Венчелистчетата 6 → Обикновена блатия — Lythrum salicaria L.
13#. Венчелистчетата 4 или 5 → вж. 14
14. Венчелистчетата 4 → вж. 15
14#. Венчелистчетата 5 → Сем. Карамфилови — Caryophyllaceae
15. Растение изобилно покрито с прости и разклонени жлезисти власинки → Вечерник — Hesperis matronalis L.
15#. Растение голо или с прости власинки → Ливадна горва — Curdamine pratensis L.
СЕМ. ЛАПАДОВИ — POLYGONACEAE
Кървавиче, пача трева — Polygonum L.
1. Цветовете поне отчасти размесени със стъблените листа. Облистено-то стъбло постепенно преминава в съцветие, т. е. няма ясно съцветие → Пача трева — P. aviculare L.
1#. Цветовете събрани в безлистен клас, снабден с отделна дръжка → Кървавиче — P. bistorta L.
Пача трева — Polygonum aviculare L.
Едногодишно тревисто растение със силно разклонено, обикновено пълзящо или приповдигащо се стъбло. Листата елиптични до линейно-ланцетни, дребни, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,5 см, последователни, це-локрайни, заострени или тъпи, с къса дръжка или почти приседнали. В основата на всеки лист ципесто двуделно тръбесто влагалище, много по-късо от междувъзлията. Цветовете розови, по-рядко до бели, единични или събрани на групи по 2–6 в пазвите на листата. Цветовете с прост околоцветник, дълъг 3–4 мм, изграден от 5 сраснали в основата си листчета. Тичинките 8. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Плодът тристенно орехче, дълго 2,5–3,5 мм, яйцевидно, с матовокафява набръчкана повърхност (табло 67, фиг. 1).
Широко разпространена е по тревисти места, край стобори, пътища, дворове почти до алпийската зона. Цъфти от май до ноември.
В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Polygoni avicularis), която се събира през цялото време на цъфтежа. Използува се широко и в народната медицина.
Кървавиче — Polygonum bistorta L.
Многогодишно тревисто растение с дебело, змиевидно извито, отвън черно, при разчупване розово-червено коренище. Стъблото изправено, голо, неразклонено, високо 30–100 см, на върха с класовидно съцветие, два пъти по-дълго, отколкото широко, дълго 2–7 см, дебело 2–1,5 см. Приосновните и долните стъблени листа едри, продълговато яйцевидни до продълговато ланцетни, в основата клиновидни или изведнъж стеснени в дръжка, дълга 4–30 см; средните по-дребни, с къса дръжка или почти приседнали, обхващащи с основата си стъблото; най-горните много дребни, ланцетни до линейни, приседнали, всички целокрайни. Влагалищата много дълги, тръбести, кафяви. Цветовете розови до розово-червени, дълги 3–4 мм, с 5-делен прост околоцветник, разделен почти до основата си. Тичинките 8. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Орехчето дълго 4–5 мм, остро триръвесто, гладко (табло 68, фиг. 1).
В съвременната медицина се използува коренището (дрога Rhizoma Bistortae), което се изкопава наесен, когато листата и стъблото започват да увяхват. Широко се употребява и в народната медицина.
От рода Polygonum L. у нас има почти 20 вида, но просто неразклонено класовидно съцветие, подобно на P. bistorta, има само P. viviparum L., на който цветовете са бели. Всички останали видове, които приличат на пачата трева и са с цветове, размесени с листа, са многогодишни растения.
СЕМ. КАРАМФИЛОВИ — CARYOPHYLLACEAE
1. Стълбчетата 2 → Сапунче — Saponaria officinalis L.
1#. Стълбчетата 5 → Къклица — Agrostemtna githago L.