Къклица — Agrostemtna githago L.
Едногодишно тревисто растение с изправено, към върха вилужно разклонено стъбло, високо 30–100 см, покрито с гъсти меки власинки. Листата срещуположни, линейни до линейно-ланцетни, дълги 8–15 см, широки около 1 см, прилегнало влакнести. Цветовете едри, разположени по един или по няколко на върха на стъблото и неговите разклонения. Чашката сраснала, тръбесто-звънчевидна, стесняваща се към горната част, с 10 ципести бразди, грубо влакнеста, дълга 3–7 см, в горната си част с дълги до 3 см линейни, листовидни, заострени зъбци, по-дълги от венчето. Венчелистчетата тъмночервени или светлочервени, обратно овални, на върха плитко врязани. Тичинките 10. Яйчникът горен, с 5 стълбчета. Кутийката едногнездна, разпукваща се на 5 дяла. Отровно! (табло 67, фиг. 2).
Из посевите в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.
Сапунче — Saponaria officinalis L.
Многогодишно тревисто растение с доста дебел червеникав корен. Стъблата по няколко, възходящи или изправени, обикновено голи, високи 30–90 см, в горната си част разклонени. Листата срещуположни на кръст, продълговати до ланцетни, целокрайни, заострени, с 3 жилки, дълги 5–12 см, към основата стеснени в къса дръжка или приседнали. Цветовете с дръжка, по 1–2 в пазвите на най-горните листа и образуващи на върха на стъблото и разклоненията метличести съцветия. Чашката сраснала, тръбес-та, дълга около 20 мм, с 5 зъбеца. Венчето розово до бяло, образувано от 5 свободни листчета, дълги около 1 см, с овална, слабо двуделна горна част, с удължена тясна долна част — нокът, и два израстъка при основата им. Тичинките 10. Яйчникът горен, с 2 стълбчета. Плодът яйцевидна многосе-менна кутийка (табло 68, фиг. 2).
Из храсталаци, край огради, по влажни места край реките и другаде в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Sapona riae), който се изкопава късно през лятото или рано през есента, и цъфтящата надземна част (дрога Herba Saponariae). Употребява се широко и в народната медицина.
СЕМ. БОЖУРОВИ — PAEON1ACEAE
Божур — Paeonia L.
1. Листните дялове теснолинейни (по-тесни от 5 мм) → Теснолистен божур — P. tenuifolia L.
1#. Листните дялове яйцевидни или елиптични, широки над 10 мм → Украсен божур — P. peregrina Mill.
Теснолистен божур — Paeania tenuifolia L.
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и грудесто задебе-лени корени. Стъблото изправено, надлъжно набраздено, високо 15–50 см, почти неразклонено, на върха с един, рядко с два цвята. Листата последователни, със сравнително дълга дръжка, двойно или тройно пересто разсечени, с линейни или линейно нишковидни делчета, по-тесни от 5 мм. Цветовете едри , 6–8 см в диаметър. Чашката с 6 зеленикавочервени листчета. Венчето кървавочервено до почти тъмночервено, с 8 широко яйцевидни листчета, дълги 3–4 см и широки 1,5–2,5 см. Тичинките многобройни, с червени дръжки и жълти прашници. Плодниците 4–5 на брой, гъстовлакнести, с горен яйчник. Плодът сборен, мехунка (табло 67, фиг. 3).
По сухи тревисти и каменливи места в източните части на страната и в Софийско. Цъфти през април и май. Употребява се в народната медицина.
Украсен божур — Paeonia peregrina Mill.
Многогодишно тревисто растение с вретеновидно задебелен корен и късо коренище. Стъблото изправено, неразклонено, високо 50–90 см, надлъжно набраздено. Листата последователни, 2–3 пъти тройно перести наделени, с тесни, елиптични до широко триъгълни крайни дялове, дълбоко врязани или едро назъбени. Цветовете много едри, 7–15 см в диаметър, разположени поединично на върха на стъблото, светлочервени, по-рядко розови. Чашелистчетата 5, свободни, нееднакви. Венчелистчетата най-често 8–12, обратно яйцевидни, някои на върха си назъбени, дълги 6–10 см. Тичинките много, с червени дръжки. Плодниците 2–3 на брой, влакнести, дълги 2–4 см, с горен яйчник. Плодът сборен, съставен от 2–3 влакнести мехунки (табло 67, фиг. 4).
Из храсталаци и редки широколистни гори почти в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през май и гони.
В съвременната медицина се употребяват коренът (дрога Radix Раеоniae), който се изкопава рано напролет, когато се развиват листата, изсушените венчелистчета (дрога Flores Paeoniae) и семената (дрога Semen Paeoniae). Употребява се и в народната медицина.