СЕМ. МАКОВИ — PAPAVERACEAE
1. Цветовете правилни → Полски мак — Papaver rhoeas L.
1#. Цветовете неправилни → вж. 2
2. Многогодишно растение с грудка. Чашката липсва. Венчето с шпора → Куха лисичина — Corydalis cava (L.) Schw. et Korte
2#. Едногодишно растение с тънки коренчета, без грудка. Чашката с два кръга листчета. Венчето с торбест израстък → Лечебен росопас — Fumaria officinalis L.
Полски мак, кадънка — Papaver rhoeas L.
Едногодишно, много рядко двугодишно тревисто растение с бял млечен сок. Стъблото изправено, просто или разклонено, обикновено с разперени власинки. Приосновните листа на дръжка, дълга 3–15 см, пересто разсечени; дяловете широки, яйцевидни, едро назъбени, връхният по-едър; тези листа по-рядко са двойно перести с ланцетни, назъбени делчета. Стъблените листа приседнали, удължено яйцевидно-ланцетни, триделни или пересто насечени, назъбени или напилени, всички влакнести. Цветовете единични по върховете на стъблото и клонките на дръжка, дълга 10–20 см. Чашелистчетата две, които опадат след разтварянето на цвета. Венчелистче-тата 4, почти кръгли, дълги 3,5–5 см, яркочервени, по-рядко бели, розови или виолетови, понякога в основата си с черно петно. Тичинките многобройни, с черни или червени нишковидни дръжки и синкави прашници. Яйчникът горен, многогнезден, с широко приседнало лъчисто близалце, с 8–20 радиални лъча. Плодът обратно овална или почти кълбеста многосеменна гола кутийка (табло 67, фиг. 5).
По тревисти места и из посевите като плевел в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април-август.
В съвременната медицина се използуват венечните листа (дрога Flores Rhoeados). Прилага се и в народната медицина.
У нас се срещат още няколко вида мак, които имат червени цветове, но плодните им кутийки са цилиндрично бутилковидни, често покрити с четинки.
Куха лисичина — Corydalis cava (L.) Schw. et Korte
Многогодишно тревисто растение с подземна кълбеста куха грудка. Стъблото изправено, високо 10–45 см, голо, неразклонено или слабо разклонено. Листата два, последователни, с дръжка, два до три пъти пересто тройни, с линейно-ланцетни или елиптични до обратно яйцевидни дялове, дълги 0,5–5 см, широки 0,2–2 мм, целокрайни или на върха си едро назъбени, крайният дял с дръжка. Цветовете 10–20, разположени в рядко гроздо-видно съцветие на върха на простото, дълго 2–8 см, неразклонено стъбло, с цели овални прилистници. Цветните дръжки дълги 5–9 мм. Цветовете розови, по-рядко бели, дълги 22–30 мм, с две рано опадащи чашелистчета. Венчелистчетата 4, в два кръга — двете вътрешни елиптични, еднакви, сраснали в основата си, от външните две долното в основата си често е мехуресто подуто или с къса шпора, а горното на върха разширено, плоско или вдлъбнато. Тичинките 3, на върха си 3-делни с 6 прашника. Яйчникът горен. Плодът разпукваща се на две кутийка (табло 69, фиг. 1).
Из гори и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — юни.
В съвременната медицина се използуват надземната част (дрога Herba Corydalis cavae) и грудките (дрога Tubera Corydalis cavae). Употребява се и в народната медицина.
Лечебен росопас — Fumaria officinalis L.
Едногодишно нежно тревисто растение, високо 10–40 см, разклонено, приповдигащо се или изправено. Листата последователни, на дръжка, в общото си очертание широко елиптични, с тясно линейни, линейно-ланцетни или елиптични крайни делчета, широки 1–4 мм, голи, назъбени. Цветовете приседнали в пазвите на най-горните листа, събрани в гроздо-видни съцветия, дълги 2–6 см, с линейно-клиновидно заострени прицвет-ници, по-къси от цветните дръжки. Цветовете правилни, розово-червени до пурпурновиолетови, дълги 6–9 мм. Чашелистчетата дълги 1,5–3,5 мм, назъбени, по-тесни и 2–3 пъти по-къси от венчелистчетата. Венчето с 4 листчета, горното външно с торбест израстък. Тичинките 2, с триделни прашници. Яйчникът горен. Плодът сплескано кълбесто орехче, на върха — малко вдлъбнато, широко 2,5–3,0 мм, с изправена дръжка. Отровно! (табло 68, фиг. 3).
Из тревисти места, ливади, пасища и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни.
В съвременната медицина се изолзува надземната част (дрога Herba Fumariae), която се събира по време на цъфтежа. Използува се и в народната медицина.
Билката не трябва да се смесва с останалите видове от този род. Чашелистчетата на другите видове или са по-къси от 1 мм, или Плодните дръжки са извити надолу, или са разперени. Орехчетата им не са вдлъбнати на върха си.