2#. Цветовете с несъчленена дръжка, разположени по два (рядко по три) върху обща дръжка → вж. 3
3. Едногодишно растение с тънки, лесно изваждащи се от почвата коренчета. Листата в общото си очертание 5-ъгълни, дълбоко 3-5-делни; връхният дял по-едър, с добре развита дръжчица, а страничните с къса дръжчица, почти приседнали, всички дълбоко пересто нарязани. Тичинките скрити в цвета → Робертов здравец — Geranium robertianum L.
3#. Многогодишно тревисто растение с дебело коренище, покрито с люспи. Листата, особено долните стъблени, в общото си очертание закръглени, дланевидно нарязани на 5–9 остро назъбени дяла, които в основата си се съединяват помежду си. Тичинките стърчат извън цвета → Обикновен здравец — Geranium macrorrhizum L.
Обикновен здравец — Geranium macrorrhizum L.
Растение с прави стъбла, високи 20–70 см, покрити с жлезисти власин-ки. Приосновните листа широки 4–10 см, дълги 2–7 см, с дръжка, дълга до 30 см; стъблените срещуположни, на къса дръжка (до 5 см), а най-горните приседнали; всички покрити с прости и жлезисти власинки. Цветовете събрани във връхни многоцветни съцветия, образувани от по няколко оси с по 2 цвята, като всяка ос е дълга до 5 см, а цветната дръжка дълга до 2 см. Цветовете правилни, с чашка и венче от по 5 свободни листчета. Венчелистчетата розово-червени до виолетово-червени, обратно яйцевидни, към основата стеснени и ресничести, дълги 15–20 мм, почти 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките 10. Плодът суха гола кутийка, разпадаща се на 5 дяла (табло 70, фиг. 2).
Из влажни, сенчести каменливи и скални места в планинските райони между 300 и 2500 м н. в. Цъфти април — август.
В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Geranii macrorrhizi), която се събира по време на цъфтежа. Има голямо приложение и в народната медицина.
Кървавочервен здравец — Geranium sanguineum L.
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата приповдигащи се или изправени, високи 15–60 см, разклонени, в основата си обикновено почерняващи, покрити с дълги разперени власинки. Листата срещуположни, в общото си очертание закръглени, 2–4 см в диаметър, почти до основата си разделени на 5–7 дяла; дяловете дланевидно разделени на 3–5 линейни, почти целокрайни делчета, влакнести, отдолу с дълги бели власинки. Приосновните листа рано изсъхващи, с дръжка, дълга 2–8 см, а стъблените с дръжка до 5 см, влакнеста. Цветовете единични, до 3 см в диаметър, на дръжка, дълга 5–20 см. Чашката и венчето с по 5 листчета. Венчелистчетата кървавочервени, дълги 15–20 мм, на върха врязани, 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките 10. Яйчникът горен, съставен от 5 дяла, всеки от които завършва с дълго носче. Плодът суха кутийка, разпукваща се на 5 дяла (табло 70, фиг. 3).
По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци и горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се използува коренището (Rhizoma Geranii sanguinei). Употребява се и в народната медицина.
Робертов здравец — Geranium robertianum L.
Едногодишно, по-рядко двугодишно тревисто растение с неприятна миризма, с изправено или приподвигащо се, често силно разклонено стъбло, високо 15–50 см, червено, с разперени жлезисти власинки. Листата срещуположни, широки 3–8 см, на дълга дръжка (до 20 см), влакнести. Цветовете по два, 6–9 мм в диаметър. Чашелистчетата 5, дълги 7–9 мм, с осилче на върха си, влакнести. Венчелистчетата дълги 9—13 мм, на върха закръглени, розово-червени до виолетови, 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, с 3 по-светли ивици. Тичинките 10. Яйчникът горен. Плодът суха кутийка, разпукваща се на 5 дяла (табло 70, фиг. 4).
Из влажни сенчести места, гори и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май-октомври.
В съвременната медицина се използуват стръковете (дрога Herba Geranii robertiani). Намира приложение и в народната медицина.
Часовниче — Erodium cicutarium L’Her.
Едногодишно тревисто растение с полегнало, приповдигащо се или изправено стъбло, високо До 60–80 см, окосмено, понякога и с жлезисти власинки. Приосновните листа събрани в розетка, дълги до 10 см, с дръжка, дълга до 7 см, стъблените срещуположни, в общото си очертание продълговати, перести с пересто разделени дялове, влакнести. Цветовете правилни, събрани по няколко (до 12) върху дълги до 14 см влакнести дръжки. Чашелистчетата 5, влакнести, късо заострени, дълги 4–7 мм. Венчелистчетата 5, розово-червени, дълги 2–7 мм, неравни помежду си, обратно яйцевидни. Само 5 тичинки с прашници. Яйчникът съставен от 5 дяла, всеки от които има на върха си по един дълъг осил, който след узряването на плода (суха разпуклива кутийка) се завива странично (табло 70, фиг. 5).