Питър помогна на Естара да си свали обсипания със скъпоценни камъни шал, уви го около скулптурата на пълен мъж, стиснал купа с грозде, след това си свали тежката, покрита с украшения шапка и разкърши рамене. Беше прекалено уморен, за да влиза в разпра с председателя.
— Къде трябва да отида? Да сключа примирие със скитниците?
Базил се намръщи на това предположение.
— На Илдира. Заминаваш след два дена.
Питър и Естара неведнъж бяха чували интересни разкази за илдирийската планета, окъпана в светлината на седем слънца, но никой от тях досега не бе посещавал столицата на чуждоземците.
Председателят продължи:
— Съвсем скоро на трона се е качил нов маг-император. Напълно естествено е Великият крал на Теранския ханзейски съюз да му изкаже почитанията си. Въпреки трудностите, които преживяхме през изминалите няколко месеца.
Питър си позволи една тъжна въздишка.
— Политически игрички.
Елдред Каин продължаваше да подрежда документите. Макар че Питър го виждаше често, двамата почти не разговаряха. Каин предпочиташе да си мълчи, не се криеше в сянката на Базил, но винаги беше нащрек. Този път обаче проговори:
— Това са необходими игри, крал Питър — и напълно оправдават инвестициите от екти, които възнамеряваме да вложим в пътуването. Важно е да запазим съюза с илдирийците, докато воюваме с хидрогите. Това е война, в която помощта на Слънчевия флот не може да бъде зачеркната. — Говореше с тих глас, сякаш се стараеше да не притеснява околните.
Базил кимна.
— Бих могъл и аз да се погрижа за този въпрос, но дипломацията изисква увертюрата да бъде изпълнена от краля. Това отговаря на представите на илдирийците. Ще се постараем пътуването да е бързо и кратко — точно колкото е нужно за срещата с мага-император. От теб се иска да поемеш официалната част.
Тъй като разговаряха насаме, Питър реши да е прям.
— Как може да съм сигурен, че няма да се опиташ да взривиш кораба, докато летя нататък?
Председателят не изглеждаше обиден.
— Много просто — защото аз ще бъда с теб. Не бих поверил толкова важна дипломатическа мисия на един крал.
— В такъв случай ще дойда и аз — намеси се Естара. Двамата с краля се държаха за ръце.
Базил я дари със сдържана усмивка.
— Това не е необходимо, скъпа.
— Напротив, необходимо е — настоя Питър. — Така ще съм сигурен за нейната безопасност. Не искам дай се случи някой… нещастен случай, докато отсъствам.
Базил въздъхна.
— О, Питър, мислех си, че сме надживели тези неща.
— Никога няма да ги надживеем — възрази Питър със зла усмивка, ала същевременно се опитваше да прикрие объркването си. Каин местеше поглед от единия към другия, очевидно обезпокоен от откритото недоверие между тях.
Естара заговори тихо и настойчиво:
— Спомнете си, господин председателю, че брат ми Рейналд посети Призматичния дворец и се изказа много високо за Джора’х, когато той бе още престолонаследник. Те бяха отлични приятели. Бих искала… да разкажа на мага-император как го убиха хидрогите.
— Базил, сигурен съм, че ще успееш да извлечеш полза от това — добави Питър.
Председателят сведе благосклонно глава.
— Както желаете. Да, заедно кралят и кралицата ще са чудесно представление за илдирийската общественост и медиите. Ще се погрижа да уредят всички формалности. — Той се надигна с доволна физиономия и със забързана крачка напусна кралските покои.
Каин обаче спря пред креслото на Питър, погледна го и попита:
— Защо провокирате председателя? Струва ми се, че между двама ви тлее вражда.
Питър втренчи поглед в бледия мъж, търсеше в очите му искреност. Дали имаше представа за скритите действия на Базил?
— Може би е свързано с времето, когато се опитваше да ни убие.
Изненадата на Каин изглеждаше неподправена. Лицето му се промени, сякаш някой бе наместил в главата му парченца от мозайка — което очевидно щеше да предизвика нови въпроси. Той отвори уста и тъкмо да каже нещо, откъм коридора долетя гласът на Базил: подканяше го да побърза. Така и не можаха да довършат разговора.
4.
Осира’х
С времето упражненията ставаха все по-напрегнати, дори отчаяни. Макар че никой от инструкторите не споменаваше пред Осира’х и братята и сестрите й причината, тя се досещаше, че времето им е ограничено. А може би зад това се криеше поредната лъжа, с цел да манипулират децата с телепатични способности?
Тя се преструваше на наивна и готова да сътрудничи, но дълбоко в душата си се отнасяше с подозрение към всичко и не вярваше никому, откакто бе научила мрачната истина за това с какво се занимават на Добро чичо й Удру’х и неговите сътрудници. Любимият й наставник я бе измамил, беше й казал полуистини, за да я превърне в своя послушна пионка. Не й бяха позволили да се среща с майка си, а истинският й баща — могъщият маг-император — се преструваше, че не знае какво се е случило. В какво да вярва едно момиче?