Корабът кацна на брега. Удру’х подуши въздуха и се ослуша. Даро’х го последва, оглеждаше тропическото небе и гъстата гора. Не беше сигурен защо е тук.
Удру’х чакаше, но жената не се появи. Несъмнено бе чула приближаващия се кораб. Нямаше никакъв смисъл да се крие — островът не беше голям. Може би се страхуваше. Неведнъж бе показвала омразата си към Удру’х, когато той идваше да я види — но винаги бе идвала на срещите.
— Претърсете острова. Не може да е далече.
Илдирийците са пръснаха сред храсталаците и завикаха Нира. Удру’х тръгна към колибата, която Нира си бе направила от клони. Безпокойството му прерасна в отчаяние, когато откри, че е рухнала. Изглежда, никой не живееше тук от много време.
— Къде ли е отишла?
Отне им не повече от час да претърсят целия остров. От Нира нямаше и следа. Какво щеше да каже магът-император?
Островът беше пуст и зелената жрица бе изчезнала.
134.
Рлинда Кет
— Затваряли са ме и на по-лоши места с по-неприятни хора — рече Рлинда на БиБоб и махна с ръка към пещерата под замръзналата кора на Плумас. — Въпреки това съжалявам, че нямаме някакво занимание. Дали пък да не се захванем с вододобивен бизнес?
— И да ни направите някой саботаж, а? — Кейлъб Тамблин вдигна глава от помпения генератор, който поправяше, духна на замръзналите си пръсти, хвърли й смръщен поглед и отново почна работа. — Това е война, не е ваканция. Набий си го в главата.
— Не мога да я разбера аз тази война — съмнявам се, че и някой от вас я разбира. — Нямаше нищо против скитниците, освен Ранд Соренгаард, задето й бе нападнал кораба.
— Ще ми дадете ли още едни ръкавици? — попита БиБоб и потърка зиморничаво ръце. — Все ми е студено.
— Ами намираме се на ледена луна — нормално е да е студено. — Кейлъб отново се намръщи и зачовърка нещо. Когато се изправи, коленете му изпукаха. — Ще свикнете. Пък и тук е много по-добре, отколкото във военнопленническите лагери за скитници.
— Отнасям се скептично към хората, които ме убеждават, че ми е добре, като намекват колко по-зле можело да е — заяви смело Рлинда. БиБоб седна върху някаква метална машина, но веднага скочи, усетил, че студът прониква през тънките му панталони.
След като се запозна с еднообразния живот на малката луна, Рлинда не се съмняваше, че няма да е никак трудно да избягат, може би дори да си върнат „Любопитство“, ако Ден Перони и братята Тамблин не го бяха повредили по-сериозно, докато го „поправяха“. За момента обаче нямаше наложителна причина да прибягват до подобна мярка, а и освен това зевесетата ги преследваха. По-добре бе да останат тук и да видят как ще се развият събитията.
Вечер нямаха кой знае какви забавления — най-често играеха игри, популярни сред скитниците. Денем се навличаха с всички дрехи, които имаха, и се разхождаха по заледения бряг на подземното море.
Беше повече от ясно, че Тамблинови не знаят какво да правят с пленниците си. Идеята в началото им се бе сторила интересна, но никой не бе помислил за последствията.
БиБоб не спираше да проси дрехи от миньорите. Малцина обаче имаха едрия ръст на Рлинда. Налагаше й се да носи капитанските си дрехи и да се увива в одеяла.
Бе заинтригувана от мащабите на начинанието на Плумас. Скитниците очевидно бяха печелили добре няколко поколения от добива и продажбата на прясна вода, макар че никой в Ханзата не бе чувал за това място.
Сега двамата с БиБоб се разхождаха из комплекса, хрущяха с обувки по замръзналата земя и зяпаха равната повърхност на морето. Скоро спряха пред една жена, скована във вътрешността на масивен леден блок. Стоеше изправена и неподвижна като статуя, но несъмнено бе истинска жена, замръзнала при някакъв инцидент преди много години и поставена тук, като изваяна от лед фигура. Никой от скитниците не им бе обяснил какво се е случило с тази жена, нито какво възнамеряват да правят с нея.
Ледената фигура неочаквано заблестя, като че ли ледът започваше да се топи, и Рлинда и БиБоб се взряха в лицето на Карла Тамблин. Бледата й кожа изглеждаше напълно обезкървена. Под краката й обаче се беше образувала локва.
— Ей! — извика Рлинда. — Я елате тук! Бързо!
Някаква непозната енергия действаше в замръзналите тъкани на жената, искра, която караше ледената обвивка да сияе. Съвсем бавно, както се сменя кожа на влечуго, водата се отделяше слой след слой.
— Може би ще й трябва термоодеяло, като се събуди — подметна БиБоб. — Или горещ чай.
— Ако питаш мен, ще й е нужно нещо по-силно.
Дотичаха Уин и Торин и застанаха до Рлинда и БиБоб.
— Тя се промени доста през последните дни — рече Уин на брат си, сякаш говореха за товар. — Жалко, че Джес не ни каза какво да правим с нея… или поне какво да очакваме.