— Нещо се случва обаче — това поне е сигурно — изръмжа Торин.
БиБоб пъхна ръце под мишниците си.
— Тук е толкова студено, че не мога да разбера как така се топи.
Рлинда плъзна поглед по лицето на жената, оцени изящните й черти, високите скули и гордото чело. Очите й бяха отворени и сякаш гледаха през ледената обвивка.
Забелязал любопитството на двамата пленници, Уин въздъхна и рече:
— Няма как да знаете, но Карла и Брам много се обичаха. Не че брат ми беше от хората, дето лесно се дават на жените, но Карла беше много умна. Знаеше как да си го върти на пръста, и толкоз.
— Ей затова никога няма да се оженя. — Торин поклати глава. — Стига ти да видиш един нещастник, за да си наясно какво те очаква.
Уин го погледна намръщено.
— Значи не си разбрал колко се обичаха. По-добре да имаш възходи и падения, отколкото да живееш еднообразно като теб.
— Ще ти го припомня следващия път, когато започнеш да се оплакваш…
Тънкият лед, обгърнал тялото на Карла, се разпука и започна да пада. Близнаците спряха да се карат и извикаха едновременно. Тялото на жената бе покрито със ситни пукнатини, приличаха на паяжини. Пукнатините се разширяваха със звук като трошене на кости. Торин насмалко да побегне.
Вратата на една от бараките се отвори и отвътре изскочи Ендрю.
— Тя се топи! — викна му Уин.
Ръцете на Карла помръднаха, едната се изви, после се изпъна напред. Ледът продължаваше да пука и да се троши, едри парчета падаха на земята. Рлинда улови БиБоб за рамото и го дръпна назад.
— Да оставим на дамата малко повече място.
Най-сетне и последните късчета лед тупнаха на земята.
Карла завъртя глава и от косата й се заръсиха ледени бучици. Кожата й излъчваше причудливо фосфоресциращо сияние, влажната й коса запомръдва и се затърчи като косата на Медуза. Гърдите й се повдигнаха.
Ендрю гледаше невярващо. Карла повдигна единия си крак, откъсна го от мястото, където бе замръзнал за земята, и пристъпи крачка напред. Движенията й бяха несръчни и вдървени. Фосфоресциращата енергия в тялото й караше дрехите, косата и плътта й да светят.
— Карла, познаваш ли ни? — попита Уин и пристъпи уплашено напред. Оглеждаше я, търсеше някакви следи, че го чува и разбира. — Джес те донесе тук, обаче не ни каза какво да правим.
— Оставаше да се появи с брошурка с инструкции! — подметна отзад Кейлъб.
Жената ги огледа, но очевидно не ги позна. Направи още една крачка.
— Тя е жива! — извика Ендрю. — Карла, ти си жива!
Кипяща от вентална енергия, тя продължи да пристъпва.
При всяка крачка енергията бликаше от тялото й като хладни пламъци и напукваше леда под краката им. Около нея започна да се вдига пара.
Рлинда погледна БиБоб.
— Това хич не ми се нрави. Прилича ми на ужасно хладно посрещане… без намек за подигравка.
— Карла, моля те, кажи нещо. Не ни ли помниш? — Ендрю протегна ръка към Карла с намерението да я накара да го погледне.
Но в мига, когато пръстите му докоснаха пукащата кожа на вледенената жена, той изкрещя, ударен от бликналия от нея заряд. Карла завъртя небрежно ръка и го отхвърли настрани, сякаш беше ненужна вещ. Ендрю се преметна, свлече се на леда и остана да лежи неподвижно.
На Рлинда й бе достатъчен един поглед, за да установи, че е мъртъв — изгорен или поразен от електрически заряд.
Съживилата се жена спря и завъртя глава. Очите й бяха черни, бездънни, кухи дълбини. Около нея продължаваше да се вдига пара — образуваше мъглява завеса. Карла едва сега осъзна какво е направила, вдигна ръка и погледна учудено пръстите си. После сведе очи към тялото на убития Ендрю. На устните й затрептя доволна усмивка.
135.
ДД
След приключването на насилствената процедура ДД не усещаше в себе си някаква съществена промяна. С или без заложени ограничения той все така нямаше желание да наранява никого, най-вече своите човешки господари, които винаги се бяха отнасяли към него добре.
Сирикс едва ли щеше да го разбере.
След като се увериха, че са върнали на компито свободата на волята, кликиските роботи го изоставиха сред руините. Имаха други задачи — хиляди и хиляди кликиски машини се пробуждаха и се готвеха, заедно с бойните компита, да пленят целия флот на Земните въоръжени сили.
Дни наред транспорталите на Сзеол бълваха тълпи роботи, които оставаха тук или продължаваха към други места, където строяха допълнителни бази — готвеха се за предстоящия геноцид срещу човечеството.
Когато всички роботи се събраха отново, Сирикс заговори като генерал, който дава напътствия на войниците си: