— Ето какво е — каза той и започна да обяснява.
Том слушаше, но колкото повече чуваше, толкова по-малко му харесваше. За всичко беше виновна радиостанцията. Защо не беше развалена наистина? Преди две седмици никой не вярваше, че някога ще проработи. Беше събирала прах в кабинета на кмета година след година, поколение след поколение. Последната безжизнена връзка с Майката Земя. За последен път Земята бе говорила с Ню Делауеър, Форд IV, Алфа Кентавър, Нуева Еспаня и няколко други колонии от Обединените демокрации преди двеста години. След това контактите бяха прекъснали. Изглежда на родната планета имаше война. Ню Делауеър с едничкото си село беше твърде далечна и твърде незначителна колония, за да вземе някакво участие. Жителите й бяха очаквали новини, но напразно. После бе започнала чумата, покосила две трети от населението.
Постепенно селото се бе съвзело и хората се бяха научили сами да правят каквото им е необходимо. Земята бе забравена.
В продължение на двеста години.
И тогава, преди две седмици, древната радиостанция се разкашля и оживя. В продължение на няколко часа само пращя, а събралите се около къщата на кмета селяни чакаха.
Най-накрая се появи и човешка реч:
— … Ню Делауеър, Ню Делауеър, чувате ли ме?
— Да, да, чувам ви — извика кметът.
— Колонията все още ли съществува?
— Разбира се — отговори кметът гордо.
След това гласът по радиото стана строг и официален:
— Не сме влизали в контакт с Външните колонии от много време поради неизяснени условия тук при нас. Сега всичко е наред. Остава малко прочистване. Вие от Ню Делауеър все още сте колония на Земната империя и сте подчинени на нейните закони. Признавате ли този статут?
Кметът се поколеба. Във всички книги за Земята тя се споменаваше като „Обединени демокрации на Земята“. Е, за две столетия не бе изключено да са променили името.
— Все още сме лоялни на Земята — отговори кметът с подобаващо достойнство.
— Отлично. Това ще ни спести необходимостта да изпращаме експедиционен корпус. От най-близката колония при вас ще дойде инспектор, за да се увери, че спазвате обичаите, законите и традициите на Майката Земя.
— Какво? — попита кметът с тревога.
Строгият глас стана още по-строг:
— Разбира се, давате си сметка, че във Вселената има място само за интелигентни същества. За човека! Всички други трябва да бъдат прогонени, унищожени, смазани. Не можем да позволим около нас да се спотайват врагове. Сигурен съм, че ме разбирате, генерале.
— Не съм генерал. Аз съм кмет.
— Вие управлявате, нали?
— Да, но…
— Тогава сте генерал. Слушайте ме добре. В тази галактика няма място за никакви чужди същества. Никакво! Няма място и за отклонили се човешки колонии, които по дефиниция са чужди. Не е възможно да се управлява империя, ако всеки прави каквото си поиска. Трябва да има ред, на всяка цена!
Кметът преглътна мъчително и се вторачи в радиостанцията.
— Генерале, постарайте се да приведете колонията си в ред. Да няма радикални отклонения от нормите. Никакви прищевки от рода на свободна воля, свободна любов, свободни избори или каквото и да е друго от списъка на забраните. Тези неща са чужди и ще бъдем принудени да вземем съответните мерки. Въведете ред, генерале. Инспекторът ще бъде при вас след около две седмици. Това е всичко.
Селяните се събраха веднага, за да решат как най-добре да отговорят на искането от Земята. Единственият възможен изход беше да приведат живота си в съответствие с описанията от старите книги…
— Не виждам защо трябва да има престъпник — възрази Том.
— Това е много важен елемент на земното общество — обясни кметът. — Всички книги са единодушни по въпроса. Престъпникът е също толкова важен, колкото пощальонът или началникът на полицията, да кажем. За разлика от тях обаче престъпникът е зает с противообществена дейност. Том, той работи срещу обществото. Ако няма хора, които работят срещу обществото, как може да има хора, които работят за него? Те ще станат излишни.
Том поклати глава.
— Просто не го разбирам.
— Бъди разумен, Том. Трябва да имаме земни неща. Като павирани улици например. Църкви, училища, затвори. Във всички книги се говори за престъпност.
— Няма да го направя — заяви Том.
— Влез ми в положението! — примоли се кметът. — Ще дойде инспекторът и ще види Били Бояджията, който е началник на полицията. Ще поиска да види затвора и ще каже: „Нямате затворници?“ Аз ще отговоря: „Разбира се. Тук нямаме престъпници.“ А той ще ме среже: „На земните колонии винаги има престъпници.“ Аз ще възразя: „Тук нямаме. Не знаехме какво означава това, докато не видяхме думата в речника.“ И знаеш ли какво ще ме попита той? Ще ме попита: „Защо тогава имате началник на полицията и затвор?“ — Кметът си пое дъх. — Разбираш ли? Всичко ще пропадне. Ще разбере веднага, че тук не сме изцяло както на Земята. Че се преструваме. Че сме чужди!