Блейс чакаше.
Отстрани изглеждаше, като че ли кучетата не обръщат никакво внимание на миризливата бариера, въпреки че чувствителните им носове вече трябваше да са я усетили. Блейс даже се усъмни дали препаратът все още е годен и за всеки случай си приготви двата ножа.
Но изведнъж кучетата забавиха ход, а след като пробягаха още пет-шест метра, спряха, жадно душейки въздуха. И тогава препарата подейства. И двете животни паднаха, гърчейки се в конвулсии. Бяха живи, но изобщо не владееха телата си. Блейс отиде до тях и им сложи по една инжекция, от която те щяха да останат в безсъзнание за три часа. Когато се свестяха, всички следи от препарата по земята щяха да са изчезнали. Блейс отново тръгна напред, към светлината.
Зад дърветата забеляза сграда. Почти всичките й прозорци светеха, и той спокойно можеше да разгледа намиращите се редом с нея спортни и тренировъчни площадки. Като се приближи още, Блейс тръгна да обикаля около сградата, търсейки входа. Накрая го намери, спря и извади още един от приборите си, който започна да пищи известно време, а после изщрака. На екрана му се появи надпис: „Нула 4. Други няма“.
Това означаваше, че вратата се отваря със съвсем обикновен ключ. Изглежда, Дахно бе разчитал повече на уединеното местоположение на сградата, отколкото на някакви необикновени защитни мерки.
Като извади висулка със заготовки на ключове, Блейс избра тази с номер четири и я пъхна в канала отстрани на висулката, който беше съвсем малко по-голям от нея самата. Сега трябваше да почака малко. Скоро бившата заготовка изскочи от другата страна на висулката, но вече като напълно готов ключ. Блейс намери ключалката, мушна ключа и завъртя дръжката. Вратата безшумно се отвори. Той извади ключа и влезе вътре, тихичко притваряйки вратата след себе си.
Вътре беше тъмно, но благодарение на лещите си той виждаше добре. Явно тук се помещаваха шкафчетата за дрехи и душовете. Блейс продължи по-нататък, стигна до едно стълбище и започна да се изкачва, наблюдавайки неотклонно датчиците — има ли наблизо хора или не. Беше учудващо тихо. Той мина по дългите коридори на няколко от етажите на сградата, надзърна в стаите за отдих, видя стрелбище и плувен басейн, а като се изкачи на следващия етаж, откри стаи, които очевидно служеха за спални. Но неизвестно защо в къщата нямаше никой.
Необичайното винаги е подозрително, затова Блейс удвои предпазливостта си. Той продължаваше да обикаля и събра достатъчно доказателства за това, че къщата е обитавана от група с численост между тридесет и сто души, основното занимание, на които бяха постоянните тренировки. Обаче все още не откриваше никакви признаци на живот, докато не стигна до последния етаж. Тогава датчика го предупреди за голямо струпване на хора някъде отпред.
Той тръгна отново, но вече бавно и внимателно. Отначало чу пеене, а след няколко крачки вече успяваше да различи и думите, повтаряни хорово: „Дахно Аренс, Дахно Аренс, Дахно Аренс…“.
Пеенето се чуваше някъде отдолу. Воден от някакво предчувствие, той се озова пред врата без ключалка, зад която се намираше галерия-балкон, приличаща на онези, на които се разполагаха хористите по време на църковните служби.
Блейс подмина няколко реда дървени столове и се приближи до края на балкона, откъдето погледна надолу. Около петдесетина човека, облечени в черно, бяха коленичили, а един друг, също в черни одежди, стоеше на колене с лице към тях на неголямо възвишение в далечния край на залата. Зад него Блейс видя обемно изображение на самия Дахно, облечен по обичайния си начин, но седнал в позата на Буда, а на лицето му играеше усмивка.
Подът, стените и арковидния таван на помещението, приличащо на параклис, но без каквито и да било религиозни атрибути, бяха облицовани с полирано дърво и благодарение на великолепната акустика спокойно се различаваха дори и отделни гласове.
Наблюдавайки хората долу, Блейс реши, че те са изпаднали в състояние на истеричен транс. Той тихо излезе. По обратния път се натъкна на врата, зад която имаше нещо като оръжейна. Блейс надникна вътре. Тук имаше не само импулсни пистолети, но и иглени пушки, енергопистолети и — което особено го чуди, защото знаеше, че такъв тип оръжие е ефикасно само при специални условия, — енергооръжия. Те имаха огромна разрушителна сила, но далекобойността им беше под всякаква критика.
Накрая Блейс напусна сградата през главния вход. На масивната двукрила врата той видя следния надпис: „Изонически молитвен и възстановителен център“. Думата „изонически“ беше непонятна за Блейс, въпреки че речниковия му запас беше внушителен. По всяка вероятност, това беше измислена дума, създадена, с цел да обърка и обезкуражи любопитните.