Беше време да се връща. Блейс мина покрай кучетата, които вече надигнаха глави, но все още не представляваха никаква опасност. Той стигна до стената, прехвърли се през нея, а после прибра отразяващото фолио. След не много време неговият оувър вече завиваше по пътя, водещ към летището.
Буквално няколко минути, след като обявиха полета до Екюмени, Блейс размисли. Той направи справка при обслужващите терминала сътрудници от нощната смяна, и следвайки препоръките им, се озова в хотел, който беше учудващо приличен за градче от класата на Моузвил — хотел, който спокойно можеше да се сравнява с най-добрите в Екюмени.
На другата сутрин Блейс отново стоеше пред вече добре познатата му врата. Той натисна копчето и каза на някакъв човек, чието лице се появи на екрана:
— Аз съм Блейс Аренс, брат на Дахно и негов заместник. Отворете вратата.
Беше решил, че ще реагират по-бързо на заповед, а не на учтиво поднесена молба. Така и се оказа. След няколко секунди вратата се отвори, и той паркира колата си пред главния вход, през който бе напуснал сградата снощи.
Сега можеше да разгледа вратата както трябва — тя беше от полирано дърво. Тъкмо бе изкачил няколкото стъпала, водещи към нея, когато и двете й крила се разтвориха. Отвътре, от двете й страни стояха младежи в черни униформи — същите като тези, които те носеха вчера вечерта в параклиса.
Стоящият вдясно от вратата пазач леко се поклони и заговори:
— Стопанинът има честта да ви приветства с добре дошъл, Блейс Аренс. Той е в офиса си.
Пазачът тръгна напред и отвори още една черна врата, намираща се вляво. Блейс го последва и се озова в някаква стая. Вратата зад гърба му безшумно се затвори.
Непознат мъж, около тридесет-четиридесетгодишен, със слабо лице и също в черна униформа, се надигна от мястото си зад една маса и поздрави Блейс с леко кимване.
— Имам честта да ви приветствам с добре дошъл, Блейс Аренс. Моля заповядайте, седнете. — И той посочи група меки кресла до камината. — Името ми е Ахрам Моро.
— Благодаря ви, Ахрам Моро. — Блейс се отпусна в едно от креслата, а собственика на кабинета се настани в другото срещу него. — Предполагам, че се досещате защо съм тук?
Ахрам леко склони глава.
— Вече получихме инструкции от Дахно Аренс, че докато сте ни на гости, трябва да се подчиняваме на всяка ваша заповед, все едно че той я е дал. Ние не възнамеряваме да търсим причината за това негово разпореждане, просто ще ви смятаме за наш ръководител. Мога ли да ви предложа нещо, Блейс Аренс? Може би питие? Или нещо за ядене?
— Нито едното, нито другото — отговори Блейс. — Не разполагам с много време. Искам да се запозная с файловете ви.
— Разбира се — кимна Ахрам. — А с кои по-точно?
— С всичките — уточни се Блейс.
Върху лицето на Ахрам се изписа изумление.
— Простете ми, Блейс Аренс — започна той, — но не казахте ли преди малко, че имате много малко време…
— Да, така е — прекъсна го Блейс, — но независимо от това настоявам да ми дадете тази възможност.
— Ще бъде направено, щом желаете — каза Ахрам, натисна копчето на таблото за управление, монтирано върху дясната облегалка на креслото му, и заговори в микрофона:
— Подгответе всичко необходимо за преглед на компютърния ни архив! — заповяда той и се обърна към Блейс: — След няколко минути всичко ще е готово. А дотогава не бихте ли искали все пак да хапнете или да пийнете нещо?
„Не вярвам да има някакви проблеми, ако приема“ — помисли си Блейс, — „те не биха могли да станат по-послушни или пък по-внимателни“.
— Добре, хайде да пийнем по нещо — каза Блейс, — но само ако ми правите компания.
— Ще е чест за мен, Блейс Аренс. — Ахрам стана от креслото, приближи се до един голям дървен шкаф и отвори вратичката, вътре имаше множество бутилки и чаши. — Какво предпочитате — бира или нещо по-силно?
— По-добре бира — отвърна Блейс.
Ахрам извади две високи чаши и ги напълни с тъмнокафявата течност. Като подаде едната от чашите на Блейс, той седна в креслото си с другата в ръце.
— Това е любимата бира на брат ви. Надявам се и на вас да ви хареса.
Блейс отпи.
— Превъзходна е — съгласи се той и постави чашата на масичката близо до стола си. Вратата се отвори и двама младежи внесоха компютър и дискети.
— Благодаря ви — каза им Блейс.