Те се поклониха и излязоха, затваряйки вратата след себе си.
Блейс хвърли поглед към компютъра и се убеди, че това е един съвсем стандартен модел. После го включи и започна да работи с файловете, преглеждайки ги както винаги по азбучен ред, извиквайки на екрана страница след страница. Спираше за секунди на всяка, а после веднага минаваше към следващата. Ахрам го наблюдава внимателно известно време.
— Извинете ме за дръзкия въпрос, Блейс Аренс — неуверено промълви той, — но вие търсите нещо определено или наистина успявате поне отчасти да прочетете всяка страница?
— Аз прочитам цялата страница — отговори Блейс, без да откъсва очи от екрана.
Трябваше му малко повече от час, за да прегледа всички файлове. Като свърши, той стана от креслото, а Ахрам също веднага се изправи.
— Ще желаете ли още нещо, Блейс Аренс? — поинтересува се той. — Искате ли да наблюдавате учебните двубои? Може би Дахно ви е споменавал, че имаме най-добрите представители на съвременните нинджи… — Той замълча, а после попита. — Познат ли ви е термина „Истинските нинджи са били убийци“?
— Знам го — сухо отвърна Блейс. Беше решил да откаже, когато се сети, че рискува да пропусне нещо, което можеше да се окаже важно.
— Хубаво — кимна той, — интересува ме ръкопашния бой и въоръжените двубои, и освен това нека едновременно с това да видим и как тренира група от да речем, петнадесет-двадесет души. Просто наистина имам малко време, трябва да бързам за летището.
— Както кажете, Блейс Аренс — рече Ахрам. — Последвайте ме, моля.
По пътя той се отби в някаква стая, в която явно предаде разпорежданията си на началниците на групите. Като излезе оттам, Моро съобщи на Блейс:
— Да вървим. Сега ще наблюдаваме ръкопашен бой.
Глава 31
Блейс седеше в креслото на аерокара, пътуващ за Екюмени. Прегледаните днес файлове засега не го вълнуваха. Мислено той постоянно се връщаше към видяното по време на показните тренировки на Кучетата.
Младежите външно хич не изглеждаха зле. Но след като мина двубоя между първата двойка, Блейс заподозря нещо гнило, а като видя и следващите два, подозренията му се потвърдиха. Тогава реши да помоли Ахрам да опита силите си срещу един от младежите, току-що участвували в показните двубои. Естествено, Ахрам нямаше нищо против.
Блейс започна и както и очакваше, след секунди двубоят беше свършил, а бездиханният му съперник лежеше нокаутиран.
— Благодаря ви — каза той на Ахрам. — Именно това исках да проверя.
Гледайки го право в очите, Блейс разбра, че онзи така и не се беше досетил каква е причината за необичайната му молба.
Докато се запознаваше с другите аспекти от физическата подготовка на Кучетата, той не каза нищо. Само поблагодари на Ахрам и го помоли да му помогне да стигне навреме до летището, а после да закара колата му до гаража, откъдето я беше наел.
И така, защо беше толкова недоволен? Още докато наблюдаваше първата схватка, Блейс се учуди от строго фиксираната дистанция между съперниците и това, че те практически не мърдаха от местата си. Самият той постоянно кръжеше около противника си и през цялото време променяше положението на тялото си. В резултат на това Блейс естествено спечели.
Излизаше, че Кучетата са в състояние да победят, само ако противникът им е обучаван по същия начин като тях. Разбира се, те успешно щяха да победят и всеки, който си нямаше и понятие от ръкопашен бой. Но срещу по-опитен противник те бяха абсолютно безпомощни.
Схватките с използване на оръжие потвърдиха подозрението на Блейс. И накрая, докато наблюдаваше как Кучетата преодоляват ивицата с препятствията, той забеляза, че те и това правеха съвършено еднообразно, даже тичаха по един и същи начин. Разбира се, ако това бяха състезания, където участниците щяха да се съревновават на различни площадки, може би тогава индивидуалните им качества щяха да си проличат.
Накратко, те определено не бяха на нивото на истинските, професионални спортисти, но не бяха по-добри дори и от онези, които се смятаха за такива и инстинктивно се стараеха да следват начина им на живот.
Добре де, помисли си Блейс, това едва ли бе толкова важно. Той просто беше длъжен да се убеди, че тази военна формация не може да бъде използвана нито от Дахно, нито от който и да е друг в негово отсъствие. Блейс престана да мисли за бойните умения на Кучетата и превключи към обмисляне съдържанието на прегледаните файлове.
Историята на Кучетата датираше отпреди малко по-малко от единадесет години, тоест, горе-долу пет години, след като Дахно бе зарязал фермата и се бе преместил в Екюмени. В отрядите се приемали десет-дванадесетгодишни момчета, което беше нечувано за повечето от Новите светове, но беше съвсем нормално на Асоциация и Хармония. Твърде големите семейства на дребните фермери, както и лошата реколта често караше част от децата, които вече се смятаха за достатъчно големи, да се отделят от семействата си, но винаги с тяхно съгласие, и разбира се, със съгласието на църковната общност.