Младите квакери, мислеше си Блейс, навярно намираха и особена тръпка в това да принадлежат към организация от типа на Кучетата на Дахно. Очевидно голяма роля играеше и религиозния аспект. Дахно бе станал за тях почти истински бог.
Каква беше най-сериозната грешка на Дахно?
Тъй като никога не се беше интересувал нито от бойни изкуства, нито от оръжия поради вроденото си физическо превъзходство над по-голямата част от хората, Дахно не се бе замислял особено, каква точно трябва да бъде организацията на Кучетата. Освен това поради наследеното от майката-екзотичка, вродено отвращение към насилието, той се бе отнасял твърде безгрижно към подбора на треньорите, на които разчиташе да направят от Кучетата истински бойци. За щастие, както Блейс се и надяваше, и намери потвърждение във файловете — Кучетата никога досега не бяха използвани. Но в определен смисъл те все пак представляваха опасност.
По подобен начин често обучаваха и кучетата пазачи — на тях им се внушава, че никога няма да бъдат победени, че са способни да победят всеки противник. Във файловете, които бе прегледал Блейс, бяха отбелязани няколко случая, когато Кучетата бяха оставяни като че ли случайно без надзор в Моузвил. Най-вече в ситуации, в които биха могли да се сблъскат или с неподготвени, или просто със слаби противници.
А резултата беше, че те вече се смятаха за непобедими. Когато станали по-големи, започнали да ги пускат в Моузвил да се повеселят, но винаги в обикновени дрехи и с условието, че няма да разказват за заниманията си. Естествено, Кучетата ужасно се зарадвали и били съгласни на всякакви условия, но за да бъде напълно сигурен, че могат да пазят тайна, Дахно бе пуснал хора да ги следят през първите им излизания до градчето. Но никой от тях нито веднъж не се беше разприказвал. Всичко това Блейс прочете във файловете.
За съжаление, както беше казал и на Дахно, по същество Кучетата бяха заредено оръжие, което освен това неистово държеше да бъде използвано.
Като прехвърли още веднъж през ума си най-важната информация от прегледаните файлове, Блейс затвори очи, свали облегалката на креслото си и потъна в лека дрямка, необезпокояван от нищо, чак докато кацнаха в Екюмени. На летището той плати полета и си извика кола. Като се озова в апартамента си, Блейс веднага си легна и на секундата заспа.
Събуди се около час и нещо по-късно от обичайното за него, но с ясна глава, както се чувства човек след хубав и здрав сън, който бе освежил тялото и мозъка му.
Следващата много важна точка в програмата му беше срещата с Нортън Броули.
Блейс се свърза с кантората на адвоката, докато си приготвяше закуската. Отговори му женски глас, по всяка вероятност секретарка, който тутакси го прехвърли към един мъжки глас.
— Кантората на Нортън Броули. С какво можем да ви помогнем?
— Обажда се Блейс Аренс. Предайте на Броули, че искам да го видя в къщи след петнадесет минути.
— Извинете, но как казахте, че се казвате? Какво казахте? — учудено попита мъжкият глас.
— Блейс Аренс. Броули е длъжен да дойде в апартамента ми след петнадесет минути. Предайте му това — рече Блейс.
Притежателят на гласа донякъде се беше овладял.
— Страхувам се, че няма начин мистър Броули да дойде у вас след петнадесет минути. Изобщо, едва ли би могъл да напусне офиса точно сега…
— Не ме интересува — прекъсна го Блейс, — дали това зависи от вас или от самия него, но ако той не се появи тук след петнадесет минути, ще бъда принуден да предположа, че той не желае повече да поддържаме никакви отношения. Всичко хубаво.
— Секунда, секунда — припряно заговори мъжкият глас. — Как казахте, че ви е името?
— Блейс — рече Блейс, натъртвайки на всяка буква — Аренс.
— И къде казахте, че сте? Какво е това място?
— Това е същото онова място, където живее и Дахно Аренс — отвърна Блейс. — Броули много добре знае къде се намира!
— Ами аз не знам — боя се, че е абсолютно невъзможно… — замърмори мъжкият глас, но изведнъж се спря. — Дахно Аренс ли? Чакайте, та вие не сте Дахно Аренс!
— Много съжалявам — заяви Блейс, — но нямам излишно време да споря с вас. Или вашият шеф ще дойде тук след петнадесет минути, или повече кракът му няма да стъпи тук. Всичко хубаво.