И той хлопна слушалката.
Блейс все още закусваше, когато на входната врата се позвъни.
— Да? — обади се той с малко по-силен глас, но без да става от мястото си.
— Нортън Броули е.
Блейс натисна копчето на най-близкото табло за управление. Вратата се отвори и вътре влезе висок, около четиридесетгодишен мъж в тъмен делови костюм. Лицето му беше овално, косите и веждите — прави и черни, а кожата му — тъмно маслинена, което издаваше средиземноморския му произход. Такива неща веднага се набиваха на очи, защото повечето от европейците, емигрирали на Дружествените планети, бяха от северните, а не от южните части на континента на Земята.
— А-ха, значи вие сте Нортън Броули! — рече Блейс, продължавайки да седи на мястото си. — Бързичко дойдохте все пак. Аз вече ви бях отписал. Искате ли чаша кафе?
— Аз… аз… — Нортън Броули се опитваше да се овладее. — Разбира се, Блейс Аренс.
— Чисто ли да бъде?
— Ако не ви затруднява.
Блейс стана най-накрая и веднага забеляза разширените и учудени очи на Броули. Усмихна се вътрешно. Беше му позната реакцията — реакция на някой, който се смяташе за по-голям от останалите, и изведнъж се е оказал в присъствието на друг, много по-голям от него — в случая това беше Блейс.
— Холът е на ваше разположение — предложи Блейс, — а аз ей сега идвам, само да стане кафето.
След известно време те вече седяха един срещу друг в хола.
— Съжалявам, че така неочаквано ви откъснах от работата ви — съчувствено произнесе Блейс, — но работата е там, че съм в затруднено положение и искам спешно да се посъветвам с вас.
— Ако имате предвид заминаването на Дахно и евентуалното му продължително бъдещо отсъствие, аз отдавна знам за това — каза с доста предизвикателен тон Нортън. — Той ми се обади веднага, след като реши, че ще замине.
— Не, Нортън, грешите — вежливо възрази Блейс. — Той взе това решение в мое присъствие, докато разговаряхме.
— А-а-а… О! — измънка Нортън объркано. Той взе чашата си, до която все още не се бе докосвал, и отпи малко. — Не знаех това.
— Естествено — сви рамене Блейс. — Но тъй като той ме остави за свой заместник, аз на свой ред реших да проверя в какво състояние са всичките му дела, за да съм сигурен, че юздите са само в моите ръце, нали разбирате. Вчера бях при Кучетата, и нивото на подготовката им доста ме притеснява.
Нортън отпи още една глътка, здраво вкопчил треперещите си от напрежение пръсти в чашата си.
— А какво мислите вие за това? — продължи Блейс.
Това беше изстрел в тъмното — Блейс можеше единствено да предполага, че Кучетата щяха да бъдат използвани активно в най-близко бъдеще. Съдейки по реакцията на Нортън, това предположение може би не беше съвсем нелепо.
— Аз не знам какво ви е казал Дахно… — поколеба се Нортън. Той явно разчиташе да измъкне повече информация от Блейс.
— Нека това да не ви тревожи — каза Блейс, прекъсвайки го с жест, — просто ми отговорете, като разбира се, имайте предвид, че аз знам всичко. Просто ме интересува мнението ви. Да, аз наистина знам всичко, което е в обикновените и секретните файлове, освен това съм убеден, че ако Кучетата бъдат използвани в някоя акция, едва ли щеше да им бъде съобщено дали това е тренировка или не. Така че не ми губете повече времето. Мнението ви?
За първи път от мига, в който бе дошъл Нортън, в гласа на Блейс се появи метална нотка — последните му думи изплющяха като удар с камшик и изискваха незабавен отговор, а не още въпроси.
— Много съжалявам — разбърза се Нортън. — Не схванах веднага, че сте наясно с всичко.
— Че как иначе? — сви рамене Блейс. — Но, продължавайте.
— Е, добре, само че не разбирам къде е проблемът тук — каза Нортън с тона, който вероятно използваше в кантората, обсъждайки различни юридически въпроси. — Когато Маккей започне да произнася речта си, вниманието на телохранителите му ще е доста отслабено. През това време нашите хора, облечени в обикновени дрехи и със значки или емблеми на „Въстани!“ — такива, каквито носят всички присъстващи членове на тази църква, ще извършат акцията си. Резултатът ще бъде поразителен — всички ще си помислят, че Маккей е станал жертва на собствените си хора.
— Но само при условие — уточни Блейс, — че Кучетата не бъдат арестувани, разпитани и никой не разбере, че са част от нашата организация.
— Но те не са — каза Нортън. — Те нищо не знаят за нея, дори и Ахрам. Те познават само Дахно. Но той сега е далеч, на безопасно място.
— А сигурен ли сте — попита Блейс, — че Кучетата са достатъчно добре подготвени? Лично аз, докато ги гледах вчера по време на тренировките, изобщо не мисля така. Струва ми се, че няма да им е излишно да потренират още.