— Защо мислите така? — учуди се Броули. — Преди седмица или малко повече ние двамата с Дахно бяхме при тях и останахме с прекрасни впечатления. Впрочем, до изказването на Маккей има още цели три седмици. Ако искате да усъвършенствате по някакъв начин уменията им, още не е късно да се заемете с това.
— А как ще се придвижат те до мястото на акцията? — попита Блейс.
— Ще долетят с частни аерокари, които ще се управляват от наши хора. После ще се прехвърлят в пет коли, по шест човека във всяка и ще бъдат на мястото приблизително един час преди началото на акцията. Снабдени със значки, те лесно ще проникнат в сградата и когато Маккей тръгне към трибуната, те ще бъдат зад него. Ако го застрелят направо на стълбите, ще изглежда все едно че е вследствие на обичайно уреждане на сметки между отделните фракции на собствената му църква. Такива неща постоянно се случват. Членовете на една църква винаги се присъединяват към различни групировки.
— А после Кучетата просто ще се измъкнат с колите, така ли? — уточни Блейс.
— Естествено — усмихна се Нортън.
— Ами ако полицията реши по някаква причина да проследи тези коли по пътя насам или пък някое от Кучетата бъде заловено при опит да избяга от мястото на покушението? — попита Блейс.
— Какво пък, ако полицията се заинтересува от колите, ще ни предупредят, и ще се наложи да ги зарежем, независимо какво става. А що се касае до местната полиция, членовете на църквата на Маккей и собствените му телохранители, те са просто лаици, които имат нищожен опит във въоръжените схватки между различните църкви. Те по никакъв начин не могат да се сравняват с Кучетата.
— Всичко това звучи прекрасно — замислено промълви Блейс, — стига разбира се, да няма разни изненади. Аз все пак мисля, че тези от Кучетата, които ще участвуват в акцията, трябва още да потренират.
— Не е проблем да се уреди, Блейс Аренс — каза Нортън. — Искате ли да се погрижа за това?
— Да, моля — ще е по-добре да го направите вие, а не аз, тъй като те ви познават добре и са контактували повече с вас.
— Разбира се. Щом се върна в кантората, веднага ще се заема с това — рече Нортън, надигайки се от мястото си. — Ще им звънна оттам.
— По-добре да отидете лично — отбеляза Блейс. — Бих искал да им помогнете да разберат необходимостта от повишаване интензивността и нивото на занятията си.
— Но аз все още не разбирам — подхвана Нортън, докато Блейс го изпращаше до вратата, — защо сте решили, че това е криза. Можехте просто да ми звъннете и да ме помолите да отида при тях.
Блейс се усмихна.
— Реших, че трябва лично да ви обясня отношението си по този въпрос и какво точно имам предвид — отговори той. — Мисля, че успях.
— Определено! — Нортън протегна ръка и те двамата си стиснаха ръцете. — Да, беше много мъдро от ваша страна да поискате среща с мен веднага след като у вас са възникнали подобни опасения. Но каквото и да беше станало, мога да ви гарантирам, че вие нямаше да бъдете замесен изобщо.
Блейс затвори вратата след него, а после се върна, седна в креслото и потъна в размисъл. Трябваше да се запознае по някакъв начин с църквата на Маккей и водачите й по-отблизо. Беше необходимо да получи по-ясна представа за слабите места на Маккей.
Той се бе опитал да измъкне колкото се може повече информация от Нортън Броули и в общи линии, бе успял. Но имаше още какво да се желае. Очевидно беше, че Нортън изобщо не е в състояние да се оправя оттук нататък с Кучетата. Те вече бяха извън контрол.
Накратко, трябваше да отстрани и най-малкия риск във вестниците да се появи нещо за „Убийците на Другите“. Появата на подобен материал в средствата за масова информация би довело до пълен провал на Другите — а той, Блейс, не можеше да го допусне нито сега, нито в бъдеще. Особено ако държеше на плановете си за спасение на човечеството.
Трябваше да се намеси. Блейс стана от креслото и се отправи към залата за тренировки долу. Трябваше да натовари тялото си, а през това време умът му щеше да блуждае, търсейки изход от ситуацията. Той разчиташе най-вече на подсъзнанието си да филтрира фактите и да формулира само отговора.
Два дни след разговора му с Броули всичко тръгна по предначертания план.
Глава 32
Новата неголяма, но затова пък изключително активна църква „Въстани!“ отначало не обърна особено внимание на един от новите си членове, освен може би на необичайния му ръст. Дрехите му, стари и одърпани, висяха върху тялото му, като на закачалка, създавайки впечатление у околните, че притежателят им честичко не си е дояждал.