От проведения с него разговор се разбра, че той се нарича Блейс Маклийн и в момента е без работа. Родом бе от една ферма, недалеч от Екюмени, а сега си търсеше работа в града, тъй като би искал да се устрои тук.
Блейс се чувстваше доста спокоен относно биографията си: най-много членовете на общността да изпратят някой при Хенри, а на него можеше да се разчита — едва ли щеше да седне да обсъжда с външен човек членовете на семейството си.
— Какво ви доведе в нашата църква? — попита един от членовете на общността Блейс.
— Случи се така, че чух речта на Великия Учител Даръл Маккей и направо останах потресен — отговори Блейс.
— О, значи вие сте чули Маккей? — продължи да го разпитва същия човек от общността. — А къде, в коя църква?
Блейс наведе очи в престорено смущение.
— Не го чух в църква, а в Палатата. Бях в галерията за посетители.
Всички с удивление се втренчиха в него.
— В галерията за посетители ли? — повтори въпроса същия досаден енориаш. — Че как се изхитрихте да влезете там? Даже само за да влезеш в Палатата, ти трябва специален пропуск.
Блейс изглеждаше още по-смутен от преди.
— Намерих пропуска на улицата — отвърна той. — Той беше валиден само за един ден, и навярно някой го бе ползвал и после го е захвърлил, но тъй като деня все още не беше свършил, аз просто го взех и влязох вътре — исках само да видя какво има там. Пазачът на входа в галерията не ми се зарадва много, като ме видя — и тук Блейс неловко се усмихна, — но все пак ме пусна. Нашият Велик Учител тъкмо говореше за геостанцията и за това, че тези, които ще работят там, обезателно трябва да вярват в Бога и да ходят на църква — независимо откъде са дошли.
— Съвършено вярно — потвърди една от жените, — той наистина каза точно това! За това писаха даже във вестниците.
— А все пак какво ви накара да дойдете тук, в една от църквите му? — Наистина, любопитството на този човек беше безкрайно.
— Ами аз минах тук, покрай една църква — започна Блейс, — но тя беше толкова огромна… Затова си помислих, че трябва да потърся някоя… такава, която е близко до фермата ни.
— И затова дойдохте в нашата църква? И сте постъпили абсолютно правилно — каза жената. — Бог и истинския вярващ не се интересуват нито от размерите на църквата, нито как е украсена тя!
Останалите бурно изразиха одобрението си.
— И на мен тук много ми хареса — добави Блейс.
— На нас също ни е много приятно, че дойдохте при нас, Блейс Маклийн. Тук ще намерите приятели. Тук всеки от нас е Истински Пазител на Вярата! — продължаваше онзи, същия мъж.
— Благодаря, благодаря ви — промърмори Блейс. — Аз също ще се старая с всички сили да стана Истински Пазител на Вярата.
— Видяхте ли се вече с нашия Учител? — отново го попита досадникът. Блейс отрицателно поклати глава. — Добре, хайде да ви заведа тогава.
Блейс се подърпа малко, но после се подчини. Останалите членове на общността тръгнаха след тях.
Зад една дървена решетъчна преградка ги посрещна доста пълен мъж на средна възраст с много удължено лице.
— Учителю — обърна се към него един от членовете на общността, — позволете ми да ви представя Блейс Маклийн. Той е получил знак и е последвал ярката светлина на нашата църква „Въстани!“, докато е слушал нашия Велик Учител Даръл Маккей. Учителю, това е Блейс Маклийн. Блейс, това е Учителят, Самюъл Годсарм.
— За мен е голяма чест да се запозная с вас, Блейс Маклийн. — Самюъл Годсарм протегна ръка, и Блейс бързо я стисна. — За първи път ли сте тук?
— Не, не — заговори една жена от групата зад Блейс, — той идва вече един път, но беше седнал встрани от всички — стесняваше се да се приближи и да каже кой е. Ние си помислихме, че за него най-добре ще бъде да се срещне с вас и да разбере, че именно църквата „Въстани!“ трябва да стане негов духовен водач.
— Вярно казваш, Марта Ейно. — Самюъл Годсарм се усмихна на Блейс. — Всички тук са ваши приятели, Блейс Маклийн.
— Благодаря ви, много ви благодаря — измънка Блейс.
— А вие с какво се занимавате, братко Блейс?
Блейс не успя и устата да си отвори, когато околните започнаха да разказват на Учителя си как Блейс бе намерил пропуска, как бе отишъл в галерията за посетители и бе чул речта на самия Даръл Маккей.
— Виж ти, виж ти — кимна Годсарм. — Няма да повярвате, братко Блейс, но мнозина от нас все още не са имали това щастие — да чуят как говори самия Велик Учител. Аз, разбира се, съм го слушал. И това веднага ме накара да дойда тук. Повечето от енориашите ни са чували само обръщението му, но веднага са разбрали, че искат да го последват.
— Случвало ли ви се е да проповядвате? — поинтересува се жената отпреди малко.