— Виждам, че хвърлянията вече не ви интересуват — забеляза Лю.
— Не — отвърна Блейс, напълно погълнат от борбата на тепиха пред него, — просто тези двамата са най-добрите.
— Кога успяхте да го забележите? — учуди се Антония. — Вие сте прав, тези са най-старите и най-добрите ми ученици. След два-три месеца ще представляват колежа на ежегодните състезания. — Изведнъж тя лукаво го изгледа. — Не искате ли да опитате с един от тях?
— Да, ако не възразявате — отговори Блейс.
За секунда тя се поколеба.
— Добре. Почакайте само да завършат тази среща, тогава ще ви повикам.
Срещата свърши и настана време за почивка. Блейс с нетърпение чакаше да го извикат. Но тогава Антония предложи друг вариант:
— Нека си поемат дъх. А през това време опитайте с Антон, онзи, светлокосия. Антон, ела насам, моля те.
Младият човек се приближи към тях.
— Антон, това е Блейс Аренс. Когато усетиш, че отново си готов за бой, изкарай една триминутна среща с него, ако нямаш нищо против, разбира се. Той никога не се е занимавал с борба, но знае някои неща от ръкопашния бой… — Тя погледна към Блейс. — Но, естествено, не можете да ги прилагате тук. Имайте предвид, Блейс Аренс, че ако използвате забранени удари или хвърляния, ще ви бъдат отнети точки. Специално в този вид борба е забранено краката на противника да се отлепят от земята.
— Така си и мислех — каза Блейс. — Струва ми се, че знам за това правило. Но ако случайно сбъркам, нека Антон просто ми каже — нали нямате нищо против, Антон?
— О, извинявайте — сепна се Антония. — Това е Антон Лупеску, а това — Блейс Аренс; впрочем, май вече го казах. Блейс едно време се е занимавал с бойни изкуства, но няма нищо общо с колежа ни.
— Съвършено вярно — потвърди Блейс и стисна ръката на бъдещия си противник. — Много се радвам да се запознаем.
— Чувството е взаимно — усмихна се Антон. — За мен е голяма чест да премеря сили със самия Блейс Аренс.
— Благодаря. — Блейс забеляза, че Антон с един поглед бе преценил преимуществата, които даваше на противника му неговия ръст, и навярно в момента обмисляше как да го атакува по най-добрия начин. След няколко секунди те двамата вече стояха на тепиха. Копирайки движението, което бе наблюдавал неколкократно днес, Блейс сложи едната си ръка на дясното рамо на Антон, а с другата го хвана за лакътя. Същото направи и Антон.
Срещата бе предрешена — твърде лесно е, направо не е честно, помисли си Блейс. Той почти веднага успя да повали Антон, и озовавайки се върху него, така стовари цялата си тежест върху диафрагмата му, че онзи почти не можеше да диша.
След двадесет секунди Антон се предаде.
Те отново се изправиха на крака и се вкопчиха един в друг. Блейс отново повали Антон и го притисна с ръце и крака, а онзи не можеше да направи ни най-малко движение. Отново станаха, за да започнат следващата схватка.
За три минути Антон успя да се озове на пода точно пет пъти.
— Мисля, че ви стига толкова — каза Антония, която наблюдаваше схватката, заедно с предишния партньор на Антон. — Струва ми се, че научихте всичко, което искахте да знаете, нали, Блейс Аренс?
— Да — кимна Блейс.
— Не! — запротестира Антон. — Разрешете ми да опитам още веднъж, Тони. Уверен съм, че в края на краищата ще се справя с него.
— А аз не мисля така — решително произнесе Антония Лю. — Продължи заниманията си с Дик. Блейс Аренс, бихте ли дошли с мен?
Тя затвори вратата на офиса, за да не ги чуят, и се обърна към Блейс.
— Знаете ли, просто не мога да реша дали това, което направихте, е мошеничество или не. По принцип правилата не го забраняват. Но вие действахте толкова решително, че Антон просто нямаше никакъв шанс. Защото техниката, която приложихте, всъщност беше малко поотслабена „ката“, но вие така го накланяхте назад, че дори когато падаше, краката му не се откъсваха от земята нито за миг. Нали така?
— Права сте — съгласи се Блейс.
— Няма да ви питам къде сте се учили — продължи Антония, — но е очевидно, че нивото ви на подготовка е доста високо. Струва ми се, че ако е необходимо да се усъвършенствате и упражнявате още, то по-добре да си потърсите някой друг, а не моите ученици. Но, бихте ли ми казали защо ви е нужно всичко това?
— Това е нещо съвсем лично, и аз по принцип не бих искал да говоря за това — отвърна Блейс. — Но най-общо казано, налага ми се да вляза в ролята на селско момче, което и хабер си няма от някакви си там бойни изкуства.
— Хм — поклати глава Антония. — Тогава няма да ви разпитвам, но трябва да отбележа, че в такъв случай изпълнението на една такава „роля“ ще бъде двойно по-нечестна постъпка, като се имат предвид ръста и опита ви. Не искате ли да ми кажете още нещичко?