— Благодаря ви — рече Блейс. Но администраторът вече му беше обърнал гръб. Блейс пресече фоайето под погледите на седящите около малките масички, мъже и жени.
Безшумният асансьор го издигна чак до четиридесетия етаж. На площадката пред него той видя двама мъже, високи почти колкото него, но с около двадесет до четиридесет фунта по-тежки. Без да каже нищо, Блейс им подаде писмото от Годсарм.
Един от пазачите също толкова безмълвно взе писмото и излезе, а другия през това време остана с Блейс. Той не изглеждаше враждебно настроен, въпреки че явно беше нащрек.
Трезво преценявайки възможностите си, Блейс реши, че ако му се наложи, спокойно щеше да се справи с него. След няколко минути първия пазач се върна и с кимване покани Блейс да го последва. Всичко това се случваше в пълно мълчание.
Те тръгнаха по коридора на хотела и спряха до една съвсем обикновена врата, намираща се почти в края на коридора.
— Борис е — пазача каза името си и почука лекичко по вратата.
След няколко секунди тя се отвори и Борис меко подбутна Блейс напред. Те се озоваха в просторния хол на един от най-разкошните апартаменти на хотела. Наистина, част от мебелите бяха подменени, покрай стените имаше само няколко кресла, а зад една голяма маса седеше Даръл Маккей.
Той беше облечен в обикновени сиви панталони и синя риза. През облегалката на креслото му беше преметнато черно наметало.
— Всичко е наред, Борисе — каза Маккей. — Застани до вратата. И изчакай там.
Масата беше затрупана с книжа, а най-отгоре, право пред Маккей, Блейс забеляза отвореното писмо от Годсарм.
— Блейс Маклийн? — попита Маккей, наблюдавайки го.
— Да, Велики Учителю.
— Току-що говорих със Самюъл Годсарм по телефона. Виждам, че той съвсем не е преувеличил абсолютно нищо, особено за ръста ви. А що се отнася до мнението му, че вие бихте могли да се окажете извънредно полезен за мен, засега не мога да преценя. Най-добре ми разкажете какво правихте в църквата му от момента, в който за първи път сте се озовали там, до момента, в който той ви е изпратил при мен.
Блейс така и направи, стараейки се по възможност да се изразява просто и разбираемо.
— Значи, именно след вашата проповед — каза Маккей като изслуша Блейс, — Самюъл е решил да напише това писмо?
— Да, аз мисля, че точно тогава — отговори Блейс. — Тогава той видя и чу, колко дълбоко съм впечатлен от вас и вашата реч.
— Кажете ми — продължи Маккей, — общността добре ли прие вашето представяне?
— Надявам се, че да, Велики Учителю — отвърна Блейс, — но аз само им повторих думите на речта ви и мисля, че именно те оставиха такова впечатление и усещане у тях. Аз не вярвам да са изпитвали нещо подобно някога.
— Явно и вие отлично сте възпроизвели речта ми. — Маккей приятелски се усмихна на Блейс. — Може би Самюъл просто се е уплашил да не се окажете по-добър проповедник от него. По-скоро затова е побързал да ви изпрати при мен. Той ми каза по телефона, че сте израснали във ферма и че баща ви е гледал кози. Къде се намира домът ви?
— Той е в района Зелените пасбища — обясни Блейс, — на около деветдесет мили от Екюмени.
— Да, сещам се — кимна Маккей.
Блейс вече си беше съставил мнение за този човек. Той забеляза, че Маккей е достатъчно проницателен, а това му качество по странен начин контрастираше с благообразната му външност. Ако не знаеше, че Маккей е квакер, Блейс би си помислил, че неговата религиозност е само един вид удобна фасада, зад която се крие безгранично честолюбие.
С една дума, Маккей беше в горе-долу същото положение, както и самия Блейс. Той се стремеше към властта, за да накара подчинените си да вървят по онзи път, който според него беше единствено правилният.
Докато Блейс се отдаваше на размисъл, Маккей също се бе вглъбил в нещо свое. После той отново заговори:
— А какво умеете да правите?
— Мога да върша всичко, което се върши в една ферма, Велики Учителю — отговори Блейс. — Мога да гледам кози, да ги впрягам в каруца или плуг и въобще да се грижа за тях. Надявам се да си намеря работа тук, в града, защото у дома, във фермата, страшно се нуждаем от пари. Наистина, досега не успях да си намеря нищо…
— Държали ли сте някога пушка, въобще — някакво оръжие? — поинтересува се Маккей. Блейс се поколеба, знаейки, че всеки друг фермер, за какъвто се представяше, на негово място нямаше да бърза да отговаря на подобен въпрос. Даже и най-бедният фермер държеше някакво оръжие в къщата си. Било то за лов на зайци или за да се защитава от набезите на други, враждебни църковни групировки. Очевидно беше, че Маккей се опитва да разбере дали Блейс не е участвувал в такива стълкновения.