— Случвало ми се е да стрелям понякога с иглена пушка — рече Блейс. — Веднъж бяхме сложили табели с предупреждения към другите ловци на зайци, да не навлизат в нашите райони. Но те все пак си ловуваха там и сигурно някой от тях беше загубил в тревата тази пушка — наистина, тя беше повредена, но аз я оправих.
Маккей навярно имаше селска жилка, тъй като изслуша обяснението на Блейс за намирането на пушката, без да каже каквото и да било.
— И добре ли стреляте? — попита той.
— Горе-долу — отвърна Блейс. — Обикновено успявам да ударя няколко заека. А освен това съм добър борец.
— Добър борец, казвате — промълви Маккей, усмихвайки се отново, — това е интересно. С вашия ръст, това че сте точен стрелец, и освен това, според вашите думи и добър борец… може би все пак ще ни бъдете от полза — на мен и на нашата църква.
Той неочаквано стана и излезе иззад масата. Беше с четири дюйма по-нисък от Блейс, но раменете му бяха широки почти колкото неговите.
— Самият аз също не съм слаб борец. Мислите ли, че ще можете да се справите с мен?
— О, Велики Учителю — възкликна Блейс, — не искам да ви причинявам зло.
— Не се притеснявайте за това — каза Маккей. Той стоеше уверено, отместил единия си крак назад и леко встрани, ръцете му бяха сгънати в лактите и изнесени настрани. Явно беше готов за атака. Подобна стойка Блейс бе виждал много пъти при сбиванията между момчета, докато живееше при чичо си. — Не мисля, че ще успеете да ме свалите. А вие, може би не сте на това мнение?
— Велики Учителю — проточи с жален глас Блейс, — аз наистина не бих искал…
— Направете каквото ви се казва — заповяда Маккей. — Постарайте се да ме повалите вие, защото иначе ще го направя аз.
Той започна да обикаля около Блейс.
— Е, щом наистина настоявате, Велики Учителю. — И Блейс тежко въздъхна. Беше наясно, че в селските боеве почти няма правила. Щеше да знае повече, ако беше посещавал местното училище — през междучасията момчетата редовно се пердашеха.
Той направи крачка към Маккей, едва-едва повдигнал ръце. Маккей го сграбчи доста рязко за лявата ръка, пристъпи напред и се опита до го хвърли през бедро. Блейс падна на коляно, стисна с едната си ръка ръката на Маккей, а с другата го хвана за яката, прехвърли го през коляното си и го събори на килима. След това веднага стана и се отдръпна встрани. Маккей след няколко секунди също се надигна.
— Интересно — и Маккей внимателно го погледна, — никой досега не е успявал да стори това. Борисе! — повика той пазача и онзи веднага се приближи към тях.
— Не, не, Борисе — спря го Маккей преди онзи да е награбил Блейс. — Няма нужда да го проверяваш. Сега ще го придружиш и ще проверите как се оправя с оръжие и владее ли ръкопашен бой, а после ще се върнеш и ще ми докладваш.
Той се обърна към Блейс:
— Надявам се да ви видя отново, Блейс Маклийн.
— Благодаря ви, Велики Учителю — отговори Блейс и тръгна след Борис.
Те се спуснаха няколко етажа по-надолу и се озоваха в коридор, който бе преоборудван като стрелбище за стрелба с иглова пушка. Там ги посрещна около петдесетгодишен мъж, кльощав и суховат, с остър нос, малка уста и блестящи на загорялото му лице кафяви очи.
— Блейс Маклийн — произнесе Борис, — това е Сет Тремунде. Той ще ти каже какво да правиш.
Блейс протегна ръка, но Тремунде пренебрежително отговори:
— При нас не си губим времето с подобни вежливости. Какво ви трябва?
— Трябва да се провери дали е добър стрелец — с иглова пушка, а също и с всичко останало. Заповед на Великия Учител.
— Ясно — кимна Тремунде. Той се завъртя към големия шкаф до стената на коридора и извади прозрачен калъф, в който се намираше разглобената на две части иглова пушка. Той ги извади от калъфа и ги подаде на Блейс.
Блейс се усмихна. Това беше стар номер. Този, който е свикнал с игловата пушка, може да я сглоби за половин секунда. А онзи, който не я е хващал отдавна, известно време ще се чуди как точно да напасне приклада и цевите. Блейс сглоби оръжието моментално.
Това не направи, обаче кой знае какво впечатление на Тремунде.
— Добре — каза той и посочи далечния край на коридора. — Там има мишена. Да видим, дали ви бива!
Блейс погледна към мишената и вдигна оръжието към рамото си, целейки се в средата на мишената и едновременно с това натискайки необходимото копче.
Една от тънкостите при стрелбата с иглова пушка, беше да се контролира разсейката на снопчето игли при попадение в мишената, до желаната стойност. В момента на изстрела иглите летят заедно, образувайки пръстен, и ако разстоянието е избрано неправилно или не е известно предварително, то иглите може така да се разхвърчат, че изобщо да не попаднат в целта. Докато регулираше диаметъра на разсейката, Блейс погледна показанията на далекомера и нагласи дистанцията в съответствие с тях. След това мигна бързо два пъти и с двете очи. Пред дясното му око, с което се прицелваше, веднага се плъзна прозрачна, почти невидима телескопична леща-обектив.