— Достатъчно. — Маккей вдигна палец, спирайки Блейс. — Това е един полезен Божи дар, но аз мисля, че ще се възползваме от него само ако се наложи. Войниците на Бога — тези, които се присъединиха към нашата църква „Въстани!“, организираха специален отряд, който да ме охранява, за да мога да проповядвам спокойно. Има хора, които не искат да го правя. Искате ли да станете един от моите охранители?
— Дори не съм си и мечтал за това — възкликна Блейс ентусиазирано.
— Добре — кимна Маккей. — Борис ще ви отведе при командира, а вие ще му се подчинявате безусловно. Трябва да потренирате още, независимо от способностите си. — Маккей се усмихна. — Има и още някои неща, които трябва да научите. Ако след няколко дни почувствате, че това не е за вас, просто кажете на командира и тогава отново ще се срещнем, когато мога да отделя време. Освен това, ако командирът реши, че не сте подходящ, той сам ще ми докладва и тогава аз отново ще се срещна с вас, преди да си тръгнете оттук и да се върнете в църквата на Годсарм.
— Благодаря ви, Велики Учителю — каза Блейс. — Просто не знам как да ви се отблагодаря.
— Нека първо да видим ще тръгнат ли нещата при вас. — И Маккей махна с ръка, давайки му да разбере, че разговорът е приключил.
Блейс и Борис излязоха и като слязоха на долния етаж, се озоваха в апартамент с много стаи, пригоден за офис.
Зад една маса седеше човек, приличащ на най-обикновен фермер, в стара, износена риза от груб плат и подобни панталони, крачолите, на които бяха напъхани в ботушите. Но това беше само на пръв поглед. Блейс внимателно се вгледа в него и разбра, че онзи съвсем не е толкова обикновен, колкото изглежда. Борис представи Блейс и веднага изчезна. Човекът се наричаше Хъркимър Шон.
— Вземете си стол — заповяда той, — седнете някъде и дайте да уточним някои подробности. — Добре, това е напълно достатъчно, — най-накрая произнесе Хъркимър, след като подробно бе разпитал Блейс за фермата на Хенри и църквата му и бе записал старателно всичко.
— Ние, разбира се, много бихме искали вие постоянно да сте ни под ръка — каза той, — но в момента хотелът е препълнен, а освен това, повечето църкви са създадени съвсем неотдавна и все още нямаме постъпления от тях. Така че, сега сме в малко затруднено финансово положение. Затова през следващите три дни вие ще участвате в груповите маневри, а после, ако сте женен или ако разполагате с някакво жилище, ще живеете там, а в уреченото време ще идвате на тренировките и занятията. Имате ли къде да живеете в Екюмени?
— Да — отговори Блейс, — случи ми се да срещна един приятел и той…
— Подробностите не ме интересуват, дайте ми направо адреса.
Блейс съобщи адреса на апартамента си. Малко се притесняваше дали Хъркимър няма да се сети, че това е един доста скъп квартал — но онзи или не познаваше достатъчно добре града, или просто му беше все тая. Командирът си записа адреса и номера на телефона.
Следващите три денонощия Блейс прекара в караулката. Там не правеше нищо и само си губеше времето. Явно през това време проверяваха истинността на разказа му. На третата сутрин го събудиха в пет часа, казаха му да побърза с душа и доста оскъдната закуска, а после му заповядаха да отиде в общата стая.
Тук беше претъпкано с народ. Имаше хора с най-различно телосложение, ръст и възраст, всички облечени досущ като Хъркимър в удобни работни дрехи. Присъстващите внимателно слушаха един около петдесетгодишен мъж, който бе застанал на подиума и изреждаше дневния ред. Скоро той свърши да говори и обгърна с поглед събралите се в стаята.
— Най-накрая и последния от нашите новобранци се появи.
В залата се понесе смях, който обаче не звучеше нито враждебно, нито издевателски на Блейс.
— Добре — каза човекът от високото, — качете се и тримата тук и ни разкажете за себе си.
Блейс заедно с още други двама се приближи към него.
— Този ще ни служи за пилон — високо се обади някой и отново избухна смях.
Човекът говорещ от подиума с жест ги накара да млъкнат.
— Да започнем с вас — обърна се той към Блейс. — Как се казвате?
— Блейс Маклийн. Но това го записахте вече, нали?
— Разбира се, че ние го записахме — отзова се говорителят, — но и останалите трябва да знаят, нали така. Блейс Маклийн показа много добри резултати и в стрелбата, и в борбата. А в колко войни сте участвали досега, Блейс Маклийн?
— В нито една — отвърна Блейс.
Аудиторията се оживи.
— Забавно, не мислите ли? — изкоментира човека от подиума. — Добре, трябва да започнем работа с него. Има ли желаещи да станат негови наставници?