На Блейс му стана интересно. Привлече го възможността да научи нещо ново, както го привличаше всяка нова задача. Той се съсредоточи, разглеждайки краката на пешеходците по улицата, и от време на време споделяше съображенията си със Сам. Отначало Сам го поправяше в повечето от случаите, но постепенно Блейс започна да прави предположения, все повече доближаващи се до тези на наставника му.
— Бързо схващаш — похвали го Сам.
Сега Блейс вече не броеше минутите. Незабелязано те прекараха така още два-три часа, докато Сам не остави чашата си и като поклати разстроен глава, каза:
— Отново ни засякоха. Ти нямаш вина в случая, но заради ужасния ти ръст си като сигнална ракета в тъмна нощ.
Беше вече следобед. Те минаха през търговския квартал и Сам го заведе до наблюдателния пост, намиращ се върху покрива на една от сградите. Там беше много ветровито и доста хладно, затова Блейс много се радваше на дадената му топла риза. Те преседяха горе близо час. Сам най-накрая си позволи да се зарадва.
— Всичко е наред. Никой не можа да ни открие, това е просто чудесно. Прибираме се, ти можеш да се поупражняваш още малко със стрелбата, а после си свободен до края на деня.
— Аз така и не разбрах с какво се занимавахме цял ден — рече Блейс. — Имам предвид, какво всъщност се предполага да правим?
— Трябваше да се стараем да не ни забележат — поясни Сам. — Въпреки че не е точно така. Не да се крием, а просто да се държим така, че да не ни обръщат внимание. Утре ще опитаме нещо друго. Значи, среща до оръжейната в седем и половина, дадено?
— Там съм — отвърна шеговито Блейс.
Те се върнаха в хотела, и там той постреля още малко с игловата пушка. Вечерта Блейс най-накрая се добра до апартамента си, хвърли вехториите, които носеше и се потопи в приятно топлата, клокочеща вода на стимулиращата вана.
Докато се къпеше и дори после, когато вече си беше легнал в кревата, Блейс не спря да обмисля ситуацията. Той си набеляза две задачи. Трябваше да ги осъществи, но така, че никой да не се усъмни в пълната му преданост, като охрана на Маккей.
Първо: трябваше още веднъж да посети Кучетата и да се убеди, че заповедта, предадена им чрез Нортън Броули, е изпълнена. Второ: ако заповедта е изпълнена, трябваше да провери способни ли са те сега да се справят с ликвидирането на Маккей. Но самият той се съмняваше, че ще се справят. Сега не само беше убеден, че покушение ще има, но също така знаеше, че Кучетата нямат никакви шансове за успех.
Ако убиеше Маккей, Дахно веднага щеше да отстрани заплахата, надвиснала над Петте Сестри, а също и над самия него, и тутакси щеше да оправи отношенията си с тях. Именно затова Дахно толкова лесно се беше съгласил с плановете на Блейс за бъдещото им развитие. И неслучайно брат му побърза да напусне планетата — покушението щеше да стане в негово отсъствие.
Служителите в офиса докладваха на Блейс, че през всичките тези дни непрекъснато им звънят — и Петте Сестри, и разни техни представители, — и всички искат да знаят къде е Дахно и как могат да се свържат с него.
Отговорът винаги бе един и същ: никой не знае нищо. По заповед на Блейс те изобщо не споменаваха за присъствието и длъжността му.
В определен смисъл отговорите бяха съвършено верни: служителите наистина нямаха понятие къде са Дахно или Блейс във всеки един момент. По всяка вероятност Блейс беше единственият, който знаеше, че Дахно е заминал точно на Земята, а не на някоя от другите планети. А Нортън Броули знаеше само, че Дахно не е на Асоциация.
Що се касаеше до Блейс, той никога не споменаваше нищо лично пред хората в офиса. Затова, макар и те да знаеха, че е някъде в града и че понякога спи в апартамента си, не можеха да посочат точното му местонахождение.
Всичко това му беше докладвано в делови, стегнат стил, когато той се отби до офиса, за да прегледа пощата и да ги пита разни неща. Блейс заповяда на жените да пресичат из основи всеки опит да бъде намерен Дахно или самият той, и те с удоволствие се съгласиха. Решимостта им да защитават двамата братя от всяка възможна неприятност беше направо впечатляваща.
Глава 35
През следващите пет дни, Блейс всяка сутрин, точно в шест беше пред хотела. Той и Сам се занимаваха заедно с другите Защитници — така се бяха кръстили момчетата, отговарящи за сигурността на Маккей.
По време на занятията той научи много от новите си другари. Начините за защита и нападение, които използваха бяха абсолютно различни от похватите на „съвременните нинджи“, на които Ахрам Моро учеше Кучетата на Дахно.