— Дежурният офицер е познал гласа ви и веднага ме свърза. Какво ще желаете, Блейс Аренс?
— Решил съм да дойда днес следобед, за да видя как се изпълняват заповедите ми. Ще остана да спя в Моузвил, затова вечерта искам да поканя всички на вечеря, ако разбира се, нямате нищо против.
— Аз… о, разбира се, че нямам нищо против — отговори Ахрам. — А кога да ви чакаме?
— Оттук полетът ще бъде горе-долу час. Само дето не знам кога точно ще излетя.
— Двама от Кучетата ще ви чакат с кола.
— Прекрасно — рече Блейс. — До скоро виждане.
И те се сбогуваха.
После Блейс се свърза с летището и поръча аерокар с пилот, като обясни, че ще преспи там и би искал пилота и колата да са му под ръка.
В един и половина той вече беше на летището в Моузвил. Както му беше обещано, Кучетата го чакаха, и след двадесет минути една голяма и разкошна лимузина ги докара до базата.
Ахрам настоя двамата с Блейс първо да изпият по чаша вино, а след това се отправиха към учебния полигон. Там беше построен макет на цял район от Екюмени, с улиците и къщите, Блейс откри даже и сградата на Палатата.
После наблюдава как протича учението, като през цялото време си налагаше да не се разсмее. Тренировката продължи не повече от четиридесет минути от момента, в който всички заеха изходните си позиции. Към края на този добре отрепетиран спектакъл, тези, които играеха ролята на Маккей и неговата охрана, бяха повалени на земята и се правеха на мъртви.
След като всичко свърши, Ахрам откара Блейс обратно в базата.
— А Кучетата кога трябва да се явят за вечерята в Моузвил? — поинтересува се Ахрам, когато те отново седнаха един срещу друг в офиса му.
— Аз тръгвам за Моузвил още сега — рече Блейс. — А те нека бъдат пред ресторанта „Белия кон“ в хотел „Триумф“ точно в пет.
— Всичките ли? — уточни Ахрам.
— Всички, които са свободни — отвърна Блейс.
— Това значи осемдесет, даже деветдесет човека, тоест ще бъдем в почти пълен състав — каза Ахрам. — Предполагам, че ще искате вечерята да се проведе в отделна зала?
— Не — поклати глава Блейс. — Ако вечерята бъде в отделна зала — това е все едно да се пренесе обикновената им вечеря на друго място. По-добре нека да ни сервират в най-хубавата зала на „Белия кон“, а също така да има и сервитьори. Хората ни трябва да свикнат някой да им сервира. Не сте ли съгласен?
— Аз никога досега не съм се замислял за това — сви рамене Ахрам. — Но вие сигурно сте прав — те веднага ще се почувстват важни.
— Да, сигурно. — Блейс се надигна. — Е, аз тръгвам.
След половин час Блейс вече се регистрираше в хотел „Триумф“. Той избра именно този хотел заради голямото му фоайе с балкон над него, за да може да наблюдава държането на Кучетата, когато те влезеха през широката врата. Освен това, ресторанта към хотела притежаваше голяма зала, побираща сто души, която беше отворена и за други посетители.
Блейс се отби за минута-две до стаята, която беше наел и сега стоеше на балкона над фоайето, много доволен, че изборът му се беше оказал толкова сполучлив. От балкона добре се виждаше всичко, което ставаше долу — там живота се вихреше с пълна сила. Във фоайето имаше много будки, малки ресторантчета и магазини.
Той се усмихна вътрешно. Преди да се качи на колата, Ахрам много плахо зададе въпроса, който Блейс очакваше — даже беше сигурен, че ще му бъде зададен.
— Между впрочем — заговори Ахрам, — държите ли да присъствува и персонала?
Блейс се задържа за момент — още не беше затворил вратата.
— Не. Искам тази вечер да мине без всякакви формалности. И още нещо — кажете им да не бързат много с прибирането си тук. Да речем — нека са свободни докъм три часа тази сутрин и след вечерята да се позабавляват малко в града.
— Както кажете, Блейс Аренс — отговори Ахрам. В гласа му звучеше съгласие, но Блейс усети, че от него блика едно силно недоволство и обида, заради така неочакваната свобода, подарена на подчинените му бойци.
Блейс още веднъж погледна надолу към фоайето, а после се отправи към стаята си, за да си легне и да помисли малко.
Нямаше особена разлика между това, което видя на тренировките днес и онова, което му показаха при предишното му посещение. Теоретически това означаваше, че Кучетата просто не могат да надскочат едно определено ниво в подготовката си. Но на Блейс не му се щеше да мисли така. Или Нортън Броули не беше предал заповедта му, или Ахрам просто я беше игнорирал.