Освен това, Ахрам бе отделил малко повече от една трета от Кучетата за акцията с покушението. А Защитниците на Маккей бяха повече от сто — провалът беше неизбежен.
Тоест, това беше нагледен пример към ситуацията, която самият той обрисуваше пред ръководителите на организациите на Другите по време на обиколката си. Въоръжените наемници не са преимущество. В повечето случаи носеха само неприятности. Опитът да се отстрани Даръл Маккей щеше да изкара Другите като почитатели на грубата сила, а не на здравия разум.
Блейс си спомни, че беше обърнал внимание на Ахрам върху несъответствието между неговите хора, участващи в покушението и Защитниците на Маккей.
— Ахрам, Маккей разполага с поне двеста души, които нарича свои Защитници, а вие се каните да изпратите срещу него едва две дузини от Кучетата.
Ахрам се разсмя:
— Още преди да замине, Дахно бе разузнал колко са точно, и ни каза. Нали знаете, че те са само една сбирщина фермери и всякакви други идиоти, които не са хващали оръжие от години. И понятие си нямат как трябва да го защитават този Маккей. А нашите Кучета са същински дорсайци, що се отнася до подготовката им, и освен това са въоръжени с най-добрите оръжия.
Според Блейс обаче, днес на тренировката Кучетата бяха абсолютно същите, каквито си бяха и преди: безгрижни, лекомислени и доста бавни.
Блейс протегна ръка към телефона и позвъни в офиса си в Екюмени.
Глава 36
Един ден преди това, Блейс бе получил съобщение от Дахно от Старата Земя, в което се определяше датата на срещата — точно след две седмици междузвездно време — и също така беше посочено и мястото, където щеше да се проведе тя.
— Блейс е — представи се той, когато се свърза с офиса. От екрана го гледаше леко недоволното лице на Ара.
— Няма нужда да казвате кой е, Блейс Аренс — каза тя. — Добре, че звъннахте точно сега, тъкмо се канехме днес да си тръгнем по-рано.
— Тогава се радвам, че ви хванах — произнесе Блейс, — защото днес възникна една важна работа. Спешно е. Изпратете кодирано съобщение на всички вицепрезиденти от другите светове със следното съдържание — готова ли сте да записвате?
— Вече включих записващото устройство — отвърна Ара.
Блейс започна да диктува:
„Във връзка с въпроса, за който неотдавна ви информирах, вие трябва да бъдете на мястото на срещата не по-късно от дванадесет дни от датата на получаването на това съобщение. Мястото на срещата е: Старата Земя, хотел «Сянка» — който се намира в околностите на град Денвър в Северна Америка.
Блейс Аренс“
— Записахте ли, Ара?
— Да, Блейс Аренс.
— Много е важно тези съобщения да бъдат изпратени колкото се може по-бързо.
Блейс приключи с разговора, отново легна по гръб и се втренчи в тавана. Нямаше много време за мислене.
След известно време той отново беше на балкона — четвърт час преди Кучетата да пристигнат. Те дойдоха точно навреме. Бяха облечени в обикновени, градски дрехи. Поне тази част от препоръките му бяха изпълнили. Но за сметка на това, те се държаха така, все едно целият свят вече е техен.
Блейс ги наблюдава още малко, а после слезе от балкона и се запъти право към банкетната зала на хотела. Управителят го позна и го заведе до една от вече наредените маси. Човекът не скриваше удивлението си и се чудеше, защо Блейс не бе поръчал една голяма маса за цялата група със свето и звуконепроницаема бариера, която щеше да им осигури спокойствие и уединение?
Но независимо от всичко, Блейс настояваше именно на този вариант. Интересуваше го как ще реагират Кучетата на присъствието на останалите посетители. Той седна на едно от местата и започна да се вглежда във всеки от влизащите в залата Кучета. И затова въобще не се учуди, когато четирима от по-старшите Кучета влязоха и вкупом се насочиха към масата му.
По време на вечерята Блейс си говореше с тях, стараейки се междувременно да чуе и за какво си говорят останалите Кучета на съседните маси. След като виното поразвърза езиците им, гласовете също се повишиха — държаха се точно като войници пред уволнение.
Накрая разкошната вечеря свърши. Между Кучетата вече имаше доста пияни, въпреки че се опитваха да не го показват. Но нито един от тях не се издъни — никой не тръгна да вдига тост за Блейс, за Дахно или пък за организацията — тоест, не се случи нищо недопустимо, както и Блейс се надяваше.
Когато започнаха да се разотиват, някои от тях все пак дойдоха до масата на Блейс, за да му благодарят, но независимо от опасенията му, те не бяха много. Естествено, това привлече вниманието на околните към неговата маса, но като цяло вечерята имаше доста неофициален характер, което и целеше Блейс.