Добре де, но защо, с каква цел? Единственото обяснение, което му идваше наум е, че някой там горе, в Енциклопедията иска във всеки един момент да знае какво прави Хал Мейн. Но това предположение беше твърде тенденциозно. Любопитството на Блейс достигна връхната си точка. Той се зарови изцяло в намерената информация, твърдо решен да си изясни някои неща: а именно, къде е бил намерен корабът, как и кой го е продал, как е минала спасителната акция след намирането на момчето, а също и как са го възпитавали после.
Що се отнасяше до имението, Блейс научи следното: то се намираше в дебрите на Скалистите планини, и представляваше място, което едва ли би се сторило удобно или привлекателно на някого. Парцелът, върху който беше построено, започваше от едно високопланинско езеро, обхващаше голяма част от гората и свършваше в голи и отвесни скали.
След два часа ровене Блейс се почувства направо несвойствено за него, просто беше невероятно изтощен. Тогава се опита да превключи и премина към обмислянето на по-прозаични въпроси, касаещи Кучетата, прехвърлянето им до имението, и намирането на подходящи карти, които биха им позволили да кацнат на известно разстояние от къщата, а после незабелязано да проникнат в територията й. За щастие, това, което тези самоопределили се за нинджи момчета вършеха най-добре, бе да се придвижват тихо, без да привличат вниманието.
Накрая той беше обмислил всичко, до най-малката подробност и си легна да спи. На разсъмване цялата група излетя с аерокар, който бе пилотиран от самия Блейс.
Имението се намираше в неголяма кръгла долина сред планините. До най-близките съседи имаше поне двадесет мили. А самата къща изглеждаше разкошно. Тя беше разположена в южния край на долината до малко езерце, около което се виеше пътечка. Други пътечки водеха към борова гора и се губеха между дърветата.
Блейс осезаемо чувстваше как нетърпението на петте Кучета, приклекнали зад гърба му, стремително нараства. Дахно се оказа прав — това действително беше идеалното място за провеждане на тайна среща между ръководителите на организацията на Другите. И ако наистина тук, в тази напълно автоматизирана къща имаше само четирима човека — тримата наставници и момчето, то едва ли някой можеше да им попречи да проведат съвещанието си.
В същото това време на Блейс му беше някак си непривично и неудобно от цялата тази работа. Направо не беше на себе си — никога не му бяха харесвали изключенията. Това момче, а и учителите му се бяха появили твърде неочаквано за неговите навици, пък и той разбра за това едва след като Дахно му го разказа. Всъщност нямаше нищо особено в цялата работа, защото съществуваха безбройно много хора, които Блейс също не познаваше. Но никой от тях не изглеждаше и на йота толкова загадъчен.
Това момче никак не се вписваше в картината на бъдещето, към което се стремеше Блейс, то беше като камък, попаднал в зъбчатките, движещи плановете му. И защо се бе получило така, той не можеше да си обясни. Но самия факт, че Хал Мейн съществува, силно го безпокоеше.
Впрочем, всичките тези въпроси трябваше да бъдат отложени за по-нататък, когато щеше да разполага с време и възможност да потърси отговорите им. А сега трябваше да се съсредоточи върху превземането на къщата и пленяването на обитателите й.
Той държеше аерокара ниско, за да не го забележат от долината, и в крайна сметка тихо го приземи на около два километра от къщата. После се обърна към петте Кучета, седящи зад него.
— Всичко е наред, пристигнахме. Дръжте се близо до мен и правете това, което ви кажа. Няма да стреляте при никакви обстоятелства, освен ако не ви заповядам.
Те излязоха от аерокара и като се стараеха да се движат колкото се може по-незабележимо, се отправиха към къщата откъм онази й страна, която гледаше не към езерцето, а към планините.
Когато най-после съзряха къщата през клоните на дърветата, Блейс привика Кучетата и шепнешком ги инструктира.
— Вие и вие — каза той, посочвайки две от двойките, — ще се приближите към къщата от различни страни. Вие — отляво, а вие — отдясно. Запомнете, че няма нужда да нахлувате в къщата. Трябва само да държите под око дворчето и внимателно да наблюдавате отсрещния бряг на езерото — докато кацахме, забелязах там някакви двама, при дърветата. — Той се обърна към петия. — А ти, — ти ще дойдеш с мен. Аз ще вляза в къщата през задната врата, а ти ще тръгнеш след мен, като ще се движиш с една стая по-назад. Няма да бързаш, следвай ме внимателно, но ако ме нападнат или хванат, трябва веднага да ми се притечеш на помощ. Ясно?