Разрушителят на светове

— Робин измъкнал една от феите от нещо, което според него приличало на паяжина. А чуйте какви думи е казал Оберон според Нойс — чуйте:

„… И я изтръгна той от здравите прегръдки на магьосника,
бе въплъщение той на древна и жестока тайна,
и вледеняващ ужас всяваше във нас…“.

Екзотикът спря. Блейс видя, че той гледа облеченото в тъмни дрехи Куче, което държеше пистолет и току-що бе излязло от люляковите храсти зад дорсаеца. След миг се появи и партньорът му и застана до него, а след това и другата двойка се измъкна от храстите в далечния край на терасата. Към двамата старци вече бяха насочени цели четири пистолета.

Блейс побесня. Намерението му да разбере още нещо, подслушвайки разговора, се провали, но може би още не беше късно да заглади насилственото нахлуване на хората си и да му придаде малко лустро. Той се приближи към прозореца и започна да декламира на глас:

— „И тъй бе нежен той, освобождаващ я от плена, дори дъгата многоцветна по крилцата й не трепна!…“ — Щом цитата свърши, вниманието на всички бе приковано към него благодарение на мощния му трептящ глас. — Но вие и сам виждате — продължи той, обръщайки се към екзотика, — как ритъмът постепенно отслабва тук, става лек и изящен след първия изблик на сила, за която говорехте преди малко!

„Рицарю, защо пришпорваш коня
по този тесен път? Къде си тръгнал?
Напред, напред! — отвърна той.
— Любимата ме чака!“

Екзотикът вежливо се поклони, а на Блейс му се стори, че все пак е успял да го впечатли.

— Мисля, че не се познаваме — рече екзотикът.

— Казвам се Аренс. Блейс Аренс — отговори Блейс. — Не се притеснявайте, никой няма да пострада. Ние искаме да проведем едно съвещание тук, в имението ви. Ще ви отнемем максимум един-два дни.

Той се усмихна, стараейки се с всички сили да очарова двамата възрастни хора.

— Ние? — попита екзотика.

— Да, ние сме нещо като клуб. Откровено казано, колкото по-малко се интересувате, толкова по-добре за вас. — Блейс се озърна. — Тук има още двама души, нали така? Още един наставник и вашия повереник, момче на име Хал Мейн, нали? Къде са те сега?

Екзотикът възмутено поклати глава. Блейс се обърна към дорсаеца, който му отвърна с безразличен поглед.

— Ами добре тогава, и сами ще ги открием — произнесе Блейс съучастнически и отново погледна към екзотика. — Знаете ли — продължи той, — много бих искал да се срещна с това момче. На колко е той сега? Шестнадесет, може би?

Екзотикът кимна в знак на съгласие.

— Тоест, минали са четиринадесет години, откакто са го намерили… — Блейс се спря. — Предполагам, че сигурно е необикновено дете. Кои са родителите му — успяхте ли да ги откриете?

— Не — поклати глава екзотика. — В бордовия дневник на кораба беше записано само името на момчето.

— Забележително момче… — Блейс се огледа наоколо. — Значи казвате, че нямате представа къде може да е сега?

— Не — потвърди екзотика.

Блейс въпросително погледна към дорсаеца:

— А вие, коменданте?

Онзи презрително изфуча. Блейс се усмихна, но лицето на дорсаеца дори не трепна. Той разбра, че нищо повече няма да научи от него.

— Май не харесвате много-много Другите — такива като мен, а? — каза Блейс. — Но времената се менят, нали, коменданте?

— За жалост не към добро — изрече дорсаецът, и Блейс долови в думите му студено презрение, което го убоде като острието на кама.

— Уви, това е така — въздъхна той. — А никога ли не ви е идвало наум, че момчето може да се окаже един от нас, от Другите? Не? Добре, щом не желаете да говорите за него, дайте да говорим за нещо друго. Обзалагам се, че имате и други поетични предпочитания. Да вземем например „Идилията на краля“ от Тенисън — за хората и войните.

— Виж, това го знам — каза дорсаецът, — това си го бива.

— Тогава трябва да помните какво е казал Артур — че времената се менят. Когато накрая крал Артур и сър Бедивер остават съвсем сами, сър Бедивер пита краля какво ще стане, когато Кръглата маса вече няма да я има, а Артур се отправи към Авалон. Помните ли какво му отговорил Артур?

— Не — поклати глава дорсаецът.

— Той отговорил… — и Блейс отново започна високо да декламира: — „Нов ред ще стария смени…“ — Блейс млъкна и погледна към стария войник, за да провери как му е подействало това.

— „… И Господ Бог единствено ще бди да има мир в света и да се пазят старите завети“ — обади се скърцащ глас някъде отстрани.

Всички се обърнаха натам и видяха стар и ужасно слаб квакер. Зад гърба му с насочен пистолет стоеше петото Куче.