Именно това беше и причината да не може да сподели с никого бъдещите си планове, както и мечтата си — начините за усъвършенстване на човечеството и пътищата към това. В резултат на това Блейс се чувстваше още по-отчужден и самотен, отколкото преди.
И все пак, през всичките тези седмици, месеци и години той се стараеше да използва максимално всяка ситуация и събираше нужната му информация късче по късче. През това време проличаха и резултатите от индивидуалните му занимания. Заниманията по фехтовка и специалните тренировки под ръководството на сенсея поразително развиха физическите му способности. Той великолепно владееше тялото си. В последствие тези инструктори бяха заменени с други, още по-добри.
По същия начин стояха нещата и с по-голямата част от останалите преподаватели. Специалистът по дикция и постановка на гласа бе разширил диапазона на гласа му с октава и половина нагоре и надолу, а учителят по пеене бе успял да му придаде необикновена звучност. Блейс бе открил, че дори само чрез смяна на интонацията успява да прикове вниманието на тези, върху които се канеше да изпробва екзотическите методи — а самите тях той бе усъвършенствал допълнително.
Докато траеше обучението му, Блейс забеляза една интересна подробност. Преди винаги бе учил само това, което наставниците му избираха. А тук, на Асоциация, реши да се занимава само с това, което щеше да му трябва, за да постигне определената от самия него цел.
Сега той съвсем сам си подбираше предметите. Дахно спази обещанието си и Блейс беше свободен да харчи колкото му душа иска за учители и за всичко друго, което можеше да му потрябва по време на обучението. Отначало той се интересуваше от геология, археология и други подобни дисциплини, а накрая завърши с изучаването на изкуствата: живопис, скулптура, музика и художествена литература. Благодарение на последните той направи едно удивително откритие. Никога досега не бе срещал човек, който да може безкрайно и неограничено да изразява мислите и възгледите си. А всичко, което творците искаха да изразят, можеше да се открие в техните произведения: скулптори, картини, здания и стихове. Именно хората на изкуството бяха първите, с които му беше интересно и които би искал да има за приятели.
Блейс захвърли всички предмети, които го привличаха досега и с които се канеше да се захване, след като завърши обучението си по основната програма за подготовка. Вместо тях той се потопи изцяло в изучаването на най-хубавото, което човечеството бе създало през тези няколко века.
Той специално учи старогръцки, за да прочете „Илиада“ в оригинал, и докато я четеше, думите на този вече мъртъв език отекваха гръмко и музикално в главата му, и той усещаше повея на отдавна отминалите столетия.
Тогава се изкуши от мисълта да се опита да постигне и той нещо толкова велико, и завинаги да се откаже от отговорността пред всички цивилизовани светове и обитателите им, да се откаже от своята висока цел. Но задачата, която си беше поставил — да избута човечеството поне с една крачка напред, го ангажираше и обсебваше много по-здраво, отколкото дори планетите бяха обвързани със звездите, около които обикаляха. Най-обикновени предмети, а също и хората около него му предоставяха възможността да научи всичко необходимо, за да продължи да се движи по пътя, който вече си беше избрал. Бавно, парченце по парченце, Блейс извличаше от тях информация, която му помагаше да разбере каква е същността на дейността на Другите и кои аспекти от дейността им Дахно умишлено криеше от него.
Минаха цели четири години, преди събраните факти да образуват една стройна логическа верига.
Наскоро след това събитие, една вечер Блейс седна в гостната и зачака брат си. Вратата на хола се отвори, Дахно влезе и Блейс се надигна, за да го посрещне.
Те застанаха един срещу друг. Блейс беше достигнал на ръст брат си, но все още си оставаше юношески строен и не беше толкова мускулест. Той не си правеше илюзии относно силата си, а просто се бе старал да развива тялото си съобразно блестящите си умствени способности, като за последното, според него, още имаше какво да се желае.
— Да не си намислил нещо ново? — попита Дахно.
— Да — отговори Блейс. — Но няма ли да е по-добре да седнем? Мисля, че има нещо, върху което трябва да помислиш. Освен това, аз вече имам конкретно предложение за това, с какво искам да се занимавам.
— Давай. — Дахно се отпусна назад в креслото.
— Твоите бойци — дали са твои или нечии други, няма значение, — са в много опасно положение — а това, че в момента си ги скрил някъде, няма да оправи нещата. Ситуацията е потенциално взривоопасна. Същото може да се каже и за последната политическа машинация, в която участвуват сега. — Блейс хвърли бомбата съвсем спокойно и целенасочено и зачака да види, как ще реагира брат му.