Дахно бавно се надигна в креслото.
— Значи си бърникал в секретните файлове?
Блейс поклати глава.
— Нищо подобно. Използвах дедукция, за да стигна до този извод, като обработих информацията, събирана от мен през изминалите четири години. В твоите секретни файлове навярно има много неща, за които нямам никаква представа. Но и това, до което се добрах без чужда помощ, ми е напълно достатъчно, за да се ориентирам.
Той зачака отговор. Върху лицето на брат му бавно се разля насмешка.
— Отлична работа, мистър вицепрезидент — отговори ведро Дахно. — Моите поздравления — вие завършихте обучението си. Млечните ти зъбки вече са се превърнали в съвсем прилични, доста остри, здрави и истински зъби.
Глава 20
— Аз не гледам на тях така — каза Блейс.
— А аз мисля, че си е точно така — парира го Дахно, и изглежда, говореше съвсем сериозно, без да го поднася. — Ти също си осъзнал, че властта — това е да знаеш каквото трябва, а в случая новите ти зъби са белег за помъдряването — сдобил си се с мъдреци, братле.
— Както и да ги наричаш — произнесе Блейс, — те са на твое разположение.
— Прекрасно — отговори Дахно. — Добре дошъл на борда, мистър първи вицепрезидент. Ще намерим за какво да ви използваме. Но първо ми отговори на следния въпрос. Защо мислиш, че е опасно да продължавам с моите Кучета?
— Защото всяко заредено оръжие, което ти е подръка, в един момент може да се обърне срещу теб — поясни Блейс. — Ако това оръжие не е винаги до теб, трябва хубавичко да си помислиш, преди да го използваш. Спокойно може да се случи така, че да го грабнеш съвсем автоматически, а после горчиво да съжаляваш, че си го направил.
— Ти смяташ, че това е най-лошото, което може да ми се случи? — подсмихна се Дахно. — Че аз бих постъпил толкова безогледно?
— Аз казах само, че такава ситуация би била опасна за всеки, който не е подготвен — отвърна Блейс. — Нима когато си бил млад, не си използвал силата си, за да постигнеш нещо, без да се замисляш за последствията?
— Да — бавно промълви брат му, — но тогава наистина бях млад. Не мисля, че Кучетата биха представлявали опасност за когото и да било, ако аз не искам това. Но такова нещо въобще не влиза в плановете ми. Кучетата са създадени предимно, за да всяват страх, но не и да бъдат бойно оръжие. Доволен ли си сега?
— Да, мистър президент — отговори Блейс.
— Да спрем дотук, стига толкова — каза Дахно. — А сега ми кажи какво знаеш за политическия проект, в който мислиш, че участвувам?
— Само знам, че той наистина съществува — уточни Блейс. — Освен това съм почти сигурен, че е свързан с преговорите за построяването на още една геотермална станция, за да се осигури допълнителна енергия на планетата. Аз успях да определя това по начина, по който се изчислява орбитата на звезда, която се върти около някакво невидимо тяло — по ексцентрицитета на орбитата й. Опитвах се да намеря връзка между резултатите и фактите. Затова в момента разполагам само с едно предположение, но почиващо върху стабилна основа.
— А защо смяташ, че аз мога да повлияя върху решението на Палатата — да се строи или не?
— Защото това е един гигантски технически проект — да се стигне до нажеженото ядро на планетата и да се превърне топлината му в енергия, достатъчна да покрие нуждите на цялата й югозападна част. Доколкото мога да преценя, проблемът е в това, че планетата точно сега не може да си позволи подобни разходи, макар и отчаяно да се нуждае от такъв източник на енергия. Трябва да се наемат учени от Нютън, инженери от Касида, а това ще струва скъпо, да не говорим, че трябва да се плати и на правителствата на планетите, които ще ги осигурят. А това е доста за планета, съществуванието, на която зависи изцяло от самоиздръжката й. За да изплатят толкова голям кредит, Асоциация и Хармония ще трябва да експортират всичките си младежи, като наемни войници на други светове, но дори и тогава едва ли ще могат да го покрият. Освен това тези млади хора са нужни и тук.
— Изключая геостанцията, ти си напълно прав — тегли чертата Дахно. — Но още не си ми отговорил на въпроса: защо смяташ, че аз участвам в това?
— Защото много от клиентите ти са депутати в Палатата. Тъй като те са свързани пряко с това, естествено е и ти да си вътре. И няма да се учудя, ако се окаже, че даваш съвети и на двете страни по въпроса.
— Е, хубаво — меко произнесе Дахно. — Да предположим, че всичко това е вярно. Разбрах, че съм затънал доста дълбоко в неща, застрашаващи не само личната ми безопасност, но и безопасността на Другите. А не можете ли да бъдете малко по-конкретен, мистър вицепрезидент?