— Този господин ваш гост ли е, Хамър Мартин? — поинтересува се той.
— Да, разбира се — отговори Хамър.
— Само една минутка, моля. — Пазачът се върна до масата си, седна и написа на една значка: „Гост на Хамър Мартин“. После се надигна и закачи значката към ревера на сакото на Блейс. Хамър заведе Блейс в една зала, приличаща на огромна гостна. Тя беше абсолютно празна, с изключение на множество реещи се във въздуха кресла, снабдени със сгъваеми масички, прикрепени към облегалките им.
— Мисля, че това би трябвало да ви устройва — произнесе Хамър.
Блейс се насочи към две от креслата, между които се намираше кръгла масичка.
— Мисля, че е излишно да питам дали това място се подслушва — забеляза той, докато сядаха, — защото това касае повече вас, отколкото мен.
— Гарантирам ви, че никой няма да ни подслушва тук — отговори Хамър.
Блейс се наведе към него, усмихвайки се приятелски. Той се бе научил да привлича вниманието на другите, използвайки тялото и гласа си, а понякога с тази техника успяваше да подчини и съвсем непознати хора. Но независимо от уменията си никога не можеше да постигне граничещото с магия умение на Дахно, само с един поглед или две-три думи да създаде топла и задушевна приятелска атмосфера.
Цялата работа беше в това, че брат му досущ като майка си беше съвършено искрен във всеки един момент, и каквото и да кажеше, беше и изглеждаше абсолютно сигурен в думите си. А Блейс винаги бе възприемал света в черно и бяло, следвайки принципа, че понятията са нещо неизменно и вечно — той просто не можеше в един момент да твърди, че нещо е вярно, а в следващия — да го отрича със същата убедителност. Но и този начин на поведение, който си беше изработил през изминалите години, щеше да свърши работа.
— Вече спокойно мога да кажа, че не открих в тези файлове нищо такова, което да не може да бъде поправено — прозвуча немного високо топлият му, дружески глас.
Хамър си мълчеше.
— Вие сте създали свой, личен отряд от убийци — продължи със същия тон Блейс, — а това е недопустимо. Освен това сте взимали пари — подкупи и плащания за извършени от вас услуги — отделно от онези, изплащани ви от спонсорите, като вноски за фонда на организацията. А това, както много добре знаете, също е недопустимо.
Той замълча, изчаквайки събеседника си да осмисли думите му, а после се усмихна и отново заговори.
— От друга страна, всеки от нашите вицепрезиденти, оглавяващи някой от филиалите ни, се нуждае, макар и неофициално, от свой собствен фонд. Това е разрешено при условие, че той не възлиза на много голяма сума и постъпващите в него средства се осигуряват по легален път. Но дори и това трябва да бъде документирано някъде. И накрая, вие съвсем определено поддържате връзки с високопоставени личности — от правителството, сред военните, юридическите и деловите среди, — но това въобще не е отразено във вашите файлове. Най-общо казано, това са най-съществените ви грешки от всички, които съм забелязал до момента. Другите са по-незначителни — може да се каже, че са грешки от…
— Хайде да не си губим времето в повтаряне на онова, което и двамата отлично знаем — прекъсна го Хамър. — Какво целите?
— Ще го обсъдим след малко — произнесе Блейс. — А освен това не целя да ви искам нещо, а по-скоро искам да ви предложа нещо — бих направил това и за всеки друг във вашето положение.
Блейс отново замълча, давайки възможност на другия да обмисли чутото.
— Аз изброих всичките ви грешки — продължи той, — най-вече за да ви докажа, че наистина съм прочел внимателно файловете ви. И така, вие ме попитахте какво искам от вас, макар че не това беше въпросът, който очаквах да ми зададете.
— Нима? — учуди се Хамър. — А според вас какво трябваше да ви попитам?
— Как да приведем нещата в нормалния им вид — поясни Блейс. — Вашият филиал е част от организацията, следователно, всичко, което правите, оказва влияние върху всички други групи на Другите. Имате ли да кажете нещо в свое оправдание, макар и само за да ви е чиста съвестта?
— Разбира се — отвърна Хамър. — Дахно — това е прототип на супермен. Изглежда, че и вие притежавате не по-малки способности. Но повярвайте ми, ако нещо се случи с Дахно, цялата тази структура, за която говорехте, тутакси ще се разпадне на групи, като моята и всяка една от тях ще си остане на собствената си планета, напълно откъсната от другите. За да оцелеем, трябва да сме готови и за това.