Хамър отново се замисли — отсъстващия му поглед говореше за напрегната мозъчна дейност, но после се осъзна и погледна към Блейс.
— Вие наистина ли смятате, че ще дойде време, когато Другите ще властват над всички светове?
— Поне над Новите светове, мисля, че да — отвърна Блейс, — а може би дори и над Старата Земя. Но нека да свържем нещата — освен местната информация, която трябва да предам на Дахно, от този момент нататък всичките ви усилия трябва да бъдат насочени към увеличаване числеността на нашата организация.
Хамър се сгърчи.
— И какво ще правим с толкова много хора?
— На всеки от тях да се намери подходяща работа в полза на организацията, а в най-близко бъдеще те трябва да бъдат обединени в групи и с тях да се занимават до тогава, докато не изпадне подходящ случай да приложат уменията си — поясни Блейс.
— Ясно… — процеди Хамър и отново погледна Блейс. — А вие — вие какво смятате да правите сега?
Блейс отмести креслото.
— Е, аз имам още няколко дена, преди да си замина. Чел съм доста за тази планета и сега бих искал да проверя на практика впечатленията си. Смятам да употребя останалата част от престоя си тук за всякакъв род наблюдения. Вие нали ще можете да ми осигурите пропуск за галерията за посетители във Втората палата на правителството? А?
Втората палата беше най-могъщата.
— О, разбира се. — Хамър се надигна от мястото си. Едва сега, когато вече беше наясно с намеренията на Блейс, той от рязък и враждебно настроен опонент, какъвто се чувстваше по време на разговора за секретните файлове, се превърна в гостоприемен домакин, съзнаващ отговорностите и задълженията си. — Искате ли да ви покажа града? Не би ви навредило да се позабавлявате малко, а тук, в столицата, има доста интересни неща. Пък и едно малко пътешествие из околностите й определено ще ви хареса.
— Не, благодаря ви — отказа Блейс, — предпочитам да разглеждам всичко сам, без придружители. Обичам сам да си съставям мнение за видяното.
— Тогава разрешете ми да ви подскажа какво си струва да разгледате?
— Не, благодаря ви отново, но няма нужда. Сам ще реша какво точно искам да видя.
— Е, добре — както желаете — каза Хамър на излизане от стаята. — Но аз все пак бих искал да поговоря още един път с вас, преди да си заминете.
— Разбира се — отговори Блейс, — ще го направим точно преди да си тръгна. Ако кораба се движи по разписание, ние бихме могли да обядваме заедно, а после вие ще ме закарате на космодрума.
— С удоволствие — отвърна Хамър.
Блейс широко се усмихна и след секунди получи в отговор също толкова широката усмивка на Хамър.
Следващите няколко дена Блейс прекара, както си беше наумил. Той разгледа галерията за посетители във Втора палата и не намери особена разлика между нея и тази в единствената Палата на Асоциация. Явно, устройството на управляващите органи беше горе-долу едно и също навсякъде.
В тукашната Палата обаче беше светло и просторно. В куполообразния таван бяха монтирани огромни прозорци, благодарение на които седенето долу в залата също беше приятно, а за посетителите в галерията тази архитектурна особеност си беше жив комфорт. Също така се набиваше на очи факта, че тукашните депутати не бяха обособени в отделни групи под егидата на разни харизматични личности, което беше отличителна особеност на Асоциация.
Удовлетворен от видяното, Блейс спря да се интересува от устройството на правителствените органи и се насочи към изучаване на деловите кръгове, общото състояние на градоустройството и това на покрайнините на града. В крайна сметка дойде до извода, че този свят е много по-богат, отколкото си мислеше в началото. Планетата бе напълно готова за осъществяване на грандиозни и велики промени, благодарение на високата си степен на индустриализация, но щеше и много по-бързо да изчерпа ресурсите си в сравнение с другите планети, които имаха проблеми с всичко останало, освен с хората, които ги населяваха. Но тъй като дори и при наличието на малко плодородни земи тези планети бяха предимно селскостопански, те щяха, макар и по-бедни, да деградират много по-бавно, отколкото например, тази богата планета.
От друга страна, Асоциация беше планетата на една от трите основни Отцепени култури, предварително обречени на изчезване поради това, че там се залагаше най-вече върху усъвършенстването на тези човешки качества, които бяха характерни за представителите на съответната култура. Поради тази си особеност те бяха много по-малко жизнеспособни, отколкото световете със смесени култури, като Фрайланд, Нова Земя и разбира се, самата Стара Земя.