Блейс бе споменал пред Хамър, че иска да прекара в уединение няколкото дни, оставащи до заминаването му, но тъкмо последната вечер онзи му изпрати покана за вечеря — искаше да го запознае с останалите членове от Организацията, които бяха част от първата група, изпратена от Дахно на планетата. Блейс не можеше да откаже такава покана и отиде, но не стоя много — измъкна се, като се позова на това, че полетът е пренасрочен за по-рано, и че иска да си почине преди това. На тръгване Блейс реши, че няма нужда да припомня на Хамър за обещаната среща, насрочена за следващия ден на обяд, преди полета.
Оказа се обаче, че Хамър не е забравил за нея. По някое време сутринта, сигурен, че Блейс вече е буден, той му се обади. Самият Блейс беше станал още преди два часа.
— Какво ще кажете за един ранен обяд, а после ще имам грижата да ви закарам до космодрума? — поинтересува се Хамър.
— Прекрасна идея — завърши разговора Блейс и прекъсна връзката.
Той смяташе, че за последните няколко дни въображението на Хамър ври и кипи от всякакви идеи — състояние, дължащо се на предишния им разговор. Оказа се, че това предположение е много близко до истината. По време на обяда, след като си размениха обичайните учтиви въпроси дали Блейс е доволен от прекараното тук време, вицепрезидентът изплю най-накрая камъчето и изля измъчващите го мисли.
— Всички Други ги обединява едно — това е властта. Вие безспорно бяхте прав, когато говорехте за властта над Новите светове. Аз много мислих върху това и стигнах до някои въпроси. Първо — ние никога не сме афиширали името си, въпреки че не сме го и пазили в тайна. Може би сега трябва да се стремим към това, името на организацията ни да стане известно на всяка една планета?
— Няма нужда да бързате с това точно сега — отговори Блейс. — Макар че тук, на Фрайланд, това би могло да се направи — естествено, без да се прекалява, като например, при парично дарение с благотворителна цел от ваша страна.
— Да, това е чудесна идея — съгласи се Хамър.
— Можете да използвате и една друга възможност да придобиете авторитет и известност — като помагате на потенциалните Други, изпитващи лични и финансови затруднения, а също и на тези, които се нуждаят от лечение — продължи Блейс. — Дори няма да се наложи да го разгласявате — направо ще убиете с един удар два заека. Тези, на които ще помогнете, ще поискат да влязат в организацията, особено ако изведнъж се почувстват като част от една елитна група. Освен това, те навсякъде и на всички ще разказват какво сте направили за тях.
Той спря, давайки възможност на Хамър да обмисли казаното. Онзи кимна одобрително.
— По принцип не е прието да се създава ажиотаж2 сред широката публика, докато не наберем скорост. Като отчитам всичко, което сте направили тук, ще докладвам за вас пред Дахно, че вие сте един достоен и способен ръководител на местната организация, независимо от малките ви пропуски и грешчици, за които вече говорихме. Но лошото в случая е, че все още не сте успели да станете една от влиятелните политически сили тук.
Хамър се замисли, а после каза.
— Да, в това определено има смисъл. Разбира се, нищо не ни пречи да станем по-активни и да си извоюваме съответното място, което би ни позволило да сложим ръка върху всичко от първостепенна важност. — Той погледна Блейс. — Имате ли нещо против?
— Бога ми, защо пък да имам — отвърна Блейс. — Инициативата ви само би ме зарадвала, но не се увличайте. На ваше място аз не бих споменавал тези свои намерения, с изключение единствено пред най-доверените си хора. Но ги предупредете да не го разгласяват пред студентите.
Хамър кимна.
— Ясно. Вие спокойно можете да ми имате доверие, Блейс Аренс. Разбира се, че няма да афишираме нещо, с което още не разполагаме, а ако все пак се наложи, ще го споменаваме съвсем бегло.
— Мисля, че няма да ви е трудно да завържете запознанства сред местните политици — разбира се, само приятелски взаимоотношения, нищо повече — продължи Блейс. — Ако пък те се окажат толкова добре настроени към вас, че решат да ви заемат пари или да ви отделят средства от някои техни фондове, или нещо подобно, толкова по-добре за вас. Вие знаете правилата: ние никога не питаме за нищо. Бих си позволил само една прогноза — ако вие завържете приятелство с по-голямата част от онези, които са начело на властта на Фрайланд, останалите сами ще дойдат при вас.
— Така ли мислите? — попита Хамър.
— Да — отвърна Блейс. — А когато вече цялата планета е във ваша власт, ще можете открито да заявите превъзходството си, както и да говорите за мощта на нашата организация и преимуществата й над останалите. Но това тепърва предстои. Дори и при благоприятно стечение на обстоятелствата тук и по Другите светове, това ще отнеме няколко години.