— О, аз прекрасно разбирам всичко — възкликна Хамър. — А през това време към Дахно ли да се обръщам за съвет или към вас?
— По-добре първо потърсете мен — вметна Блейс. — Нали знаете, че програмата на брат ми е достатъчно претоварена.
— Чудесно — кимна Хамър, — тогава ще имам грижата цялата информация по този въпрос да се изпраща преди всичко на вас.
Блейс погледна гривната си — беше време да тръгва. Бяха обсъдили всичко, което той самият си бе набелязал, и можеше да се каже, че работата му тук се увенча с успех.
Хамър го закара до космодрума. По пътя Блейс сподели с него впечатленията си от Фрайланд, обитателите му и местните нрави. Хамър на свой ред също се включи с няколко думи.
Час и половина по-късно, Блейс вече беше в космоса, удобно разположил се в една каюта на кораб, летящ към Касида.
Глава 24
— А, Блейс Аренс! Добре дошли! За мен е чест да ви посрещна! — чу се глас някъде от най-ниското ниво на залата за посрещачи в космодрума на Касида. Притежателят му, нисичък кръгъл човечец, около четиридесетгодишен, с широко засияло в усмивка лице, горещо разтърси ръката на Блейс за поздрав. — Аз съм Химанди Месер. Нали правилно съм преценил, че сте очаквали да ме видите тук?
— Ами-и, изобщо… да, така е — отговори Блейс.
Той си бе кореспондирал известно време с Химанди и се бе опитвал по стила на писмата да отгатне какъв е неговия произход и кои са родителите му. Но така и не успя в това си начинание, а сега беше очевидно, че човекът се държи като истински екзотик.
— Наистина ли идвате направо от Фрайланд?! — възкликна Химанди, пускайки най-накрая ръката му. — Аз пък си мислех, че първо ще спрете на Нютън.
— Защо да го правя? — поинтересува се Блейс.
Химанди въздъхна дълбоко.
— О! Аз просто си помислих, че след като идвате толкова отдалече, то спокойно бихте могли да прекарате известно време на Нютън. Това е едно наистина изключително място…
— Не, грешите — отвърна Блейс, — и честно казано, вече ми дойде до гуша да повтарям, че пътуването ми не е с развлекателна цел. Всичките ми посещения имат изключително делови характер.
— Разбирам, разбирам… Естествено… — мърмореше Химанди, докато заедно с Блейс потъваха все по-навътре, в лабиринтите и терминалите на космодрума.
Междувременно Блейс се досети какво имаше предвид събеседника му, питайки го дали е посетил Нютън — задаването на този въпрос бе станало едва ли не втора природа за повечето от жителите на Касида.
Касида бе технологичен свят и тук се извършваше подготовка на тесни специалисти, които после започваха работа, а когато планетата имаше изгода, продаваше договорите им за определен срок от време на други планети, като Асоциация например. Там те участвуваха в изграждането на най-различни сложни технологични проекти.
Нютън представляваше света на учените — изследванията им се финансираха от средствата, отпуснати за патентоване на научни открития и изобретения. А на Касида всички тези изобретения можеха да се осъществят на практика, да станат реалност и след което спокойно и изгодно можеха да се продадат на другите планети, включително дори и на Старата Земя. Независимо обаче от няколкото века съвместно съществуване и обмен между тези два съседни свята, някои от учените на Нютън все още гледаха отвисоко жителите на Касида. От своя страна, касидианците се възприемаха като по-низши и се държаха като такива по отношение на Нютън.
Още преди заминаването си Блейс се бе запознал с устройството на правителствените органи и на двете планети. Върховен орган на Нютън беше Съветът на губернаторите, който се състоеше от дванадесет души. Съществуваше още и Палата на представителите, толкова многобройна, че успяваше да се събере само един път годишно — в един огромен подземен стадион. С много редки изключения, членовете й — предимно учени от висок ранг и с блестяща репутация — просто одобряваха решенията, приети от Съвета на губернаторите през изтеклата година.
На Касида също имаше двупалатна система на управление. Но тъй като количеството на членовете на долната палата беше само два пъти по-голямо от това на горната, дейността им практически не спираше през цялата година. Освен това, Касидианската долна палата имаше много повече възможности да се намесва в решенията на горната. Блейс си бе създал собствено мнение за Касида. Той смяташе, че реалната власт е съсредоточена най-вече в горната палата и следователно вниманието на организацията трябваше да се насочи именно към нея. А също така, отчитайки специфичната производствена ориентация на планетата, организацията трябваше да си създаде и връзки, чрез които да упражнява влиянието си върху бизнеса и търговията там.