Блейс хем слушаше, хем не слушаше какво му говори Химанди Месер. Но не щеш ли, човекът, ситнещ редом с него, изведнъж започна да му задава въпроси, и вече нямаше начин да продължи да го пренебрегва — трябваше да му отговори.
— … а какво ли бихте искали да направите най-напред? Да си починете? Да хапнете? Или може би да се отбием някъде за едно бързо похапване и междувременно да ми разкажете по-подробно за плановете си?
— Да, последното е добра идея — така и ще направим — съгласи се Блейс.
— Отлично, отлично! — каза Химанди, натискайки копчетата на гривната си. — Изпратих багажа ви в „Елизеум“ — там ще ви хареса, това е най-добрия ни хотел. А там, където ще се отбием сега, не е далече от хотела. Хайде да вървим.
Блейс го последва до паркинга, откъдето взеха колата на Химанди. Тя беше на магнитна възглавница. Такава кола спокойно можеше да си позволи и брат му Дахно, вместо много по-евтиния оувъркар, който притежаваше в момента, но така неминуемо би привлякъл излишно вниманието върху себе си. Блейс си помисли, че Химанди също не би трябвало да кара такава скъпа кола — по същите причини.
Но когато излязоха на автострадата, той забеляза, че повечето касидианци предпочитат именно този тип коли. Касида беше много по-богата планета, в сравнение с Асоциация, и колата на Месер въобще не се набиваше на очи.
Ресторантът, избран от Химанди, се намираше в хотел, съседен на „Елизеум“, в който Блейс вече имаше запазен апартамент. Уютната зала на ресторанта беше съвсем подходяща за преговори. Минавайки покрай различни групи хора, Блейс забеляза, че на няколко фута от тях изобщо не се чува за какво си говорят. Явно залата беше специално оборудвана със скрита звукопоглъщаща апаратура, а това в края на краищата следваше да се очаква от планета, наблягаща най-вече върху развитието на технологиите.
Те седнаха на една маса и си поръчаха питиета и ордьоври. Блейс си избра безалкохолна джинджифилова бира, а Химанди — нещо алкохолно, което пиеше със същото удоволствие, както и Дахно, макар и не в такива количества, каквито поглъщаше брат му.
— Моля ви, кажете ми — отново го попита Месер, — какво бихте искали да правите сега? Може би по-добре беше да ви оставя първо да си починете? А довечера или утре ще организираме обяд, на който ще ви запозная с най-уважаваните членове на Организацията ни тук. Или пък… искате ли да разгледате града?
— Мисля, че ще започна от горе надолу — каза Блейс. — Бих искал да посетя офиса ви, вашия кабинет и разбира се, информационния ви център.
— Ама разбира се! Разбира се! — възкликна Химанди. — Значи искате да видите файловете. Много добре. Предполагам, че ви интересуват най-вече секретните ни файлове?
В главата на Блейс прозвуча тревожен звън. Едва ли вестта за това, че той бе проверявал секретните файлове на Хамър бе стигнала до Месер по-рано от току-що пристигналия Блейс. Наистина, не трябваше да изключва и вероятността да му е съобщено с писмо, което да е пристигнало на Касида с някой по-ранен кораб от този, с който Блейс бе долетял. Но ако това беше вярно, излизаше, че Хамър лично е писал на Месер, а това беше практически невъзможно. Главите на отделните филиали на Организацията на различните планети нямаха навика да си кореспондират тайно, нито имаше причина да го правят. Ако все пак предложението на Месер беше искрено, навярно целеше отвличане на собственото му внимание от нещо друго.
— Искам да видя всичко — дружелюбно промълви Блейс. — Аз ни най-малко не съм изморен и ако нямате нищо против, като хапнем, предлагам да отидем направо в офиса ви. А?
— Да! Така и ще направим! — съгласи се Химанди.
Офисът на Месер по нищо не се отличаваше от този на Хамър или на Дахно. Химанди представи Блейс на служителите — тук те бяха само мъже — и после го заведе в кабинета си, който в сравнение с кабинетите на Хамър и Дахно изглеждаше много по-скромен и спартански, въпреки че беше посвоему елегантно обзаведен в източен стил.
После посетиха и информационния център.
— Какво да ви покажа най-напред? — попита Химанди.
— Мисля да прегледам всички файлове — отговори Блейс.
— Ако не е необходимо присъствието ми тук — каза Химанди, — с ваше разрешение, ще се оттегля в кабинета си, за да си върша работата.
— Присъствието ви не е задължително — отбеляза Блейс. — Но не се отдалечавайте много, все пак може да ми потрябвате. Вероятно ще имам някой и друг въпрос.