— Разбира се. — И Химанди излезе, старателно затваряйки вратата след себе си.
Блейс прегледа огромно количество не секретни файлове. Те не се различаваха особено от тези, които вече бе разглеждал при Дахно и Хамър, затова и не му отнеха много време. Даже ги прегледа много по-бързо, отколкото тогава, в началото. Той търсеше в тях най-вече отпратки към други файлове, които евентуално можеха да се окажат интересни.
Занимавайки се с такъв тип работа, Блейс всеки път изпитваше приятна възбуда. Можеше да се сравни с летене на неголяма височина, но с огромна скорост над добре познат терен. Трябваше да е нащрек, само за нещо ново и необичайно.
В конкретния случай го учуди това, че членовете на Организацията контактуваха предимно и най-вече с депутатите на долната палата. Блейс не можа да намери обяснение на това, защо те така неразумно, според него, ограничаваха контактите си, в съдържанието на файловете. Засега само си го отбеляза, за да може по-късно да го обмисли на спокойствие.
След по-малко от два часа той влезе в кабинета на Химанди. Щом го видя, вицепрезидентът се надигна от стола си.
— Е, как е? Нуждаете ли се от помощ?
— Не, благодаря ви — отговори Блейс. — Просто свърших с общите файлове и съм готов да прегледам и секретните.
Химанди недоверчиво го изгледа.
— Но… За толкова малко време вие едва ли бихте могли да го направите. Мислех даже, че ще ви трябват няколко дни, за да прегледате всички тези файлове, дори седмица.
— Бях споменал пред Хамър Мартин, ръководителят на организацията ни на Фрайланд, а сега ще го повторя и за вас. Аз чета извънредно бързо. Така че, да се върнем към секретните файлове…
— Да, разбира се — кимна Химанди и побърза да го заведе в информационния център.
Блейс стоеше и гледаше, как онзи набира кода за достъп. На екрана на монитора се появи надпис: „Съвършено секретно. Само за лица, имащи право на достъп“.
Месер се надигна от креслото, усмихвайки се.
— Ето, вече можете да прегледате и тези файлове, също като предишните. Само дето тези са много по-малки по обем.
— Благодаря. — Блейс се настани пред екрана. — Тъкмо няма да ми отнеме много време.
Без да се обръща повече, той чу как Химанди излезе от стаята. Започна да преглежда секретните файлове. Те бяха предимно досиета на хора от правителството, както и от търговските и военните среди, а също и на всички членове на местната организация на Другите. Навярно съставянето им бе отнело доста време, а бяха и изключително подробни, особено за хората, работещи под непосредственото ръководство на Химанди.
Но не това привлече вниманието на Блейс. Много по-интересен бе фактът, че откри файлове с информация, касаеща много политици от горната палата. Оттук следваше, че Химанди поддържа лични връзки с най-влиятелните членове на правителството, откъдето пък следваше, че за подчинените му оставаха само трохите.
Блейс набързо прегледа и останалите файлове, почина си малко и се запъти към кабинета на Химанди. Онзи все още стоеше зад бюрото си. Също като предния път, той скочи на крака с появата на Блейс.
— Ама вие наистина ли свършихте със секретните файлове? — недоверчиво попита Месер.
— Да — кимна Блейс. — Сега най-добре ще е да отида до хотела и да дремна малко. Дали бихте могли междувременно да ми осигурите пропуск за галерията за посетители и в двете ви палати?
— Никакъв проблем! — каза Химанди и двамата се запътиха към изхода на офиса.
Запазеният за Блейс апартамент в хотел „Елизеум“ беше твърде огромен и обзаведен с разточителен разкош — направо неприлично. Блейс си поръча лека вечеря, малко след като Химанди си тръгна. Вече се свечеряваше. Той наистина смяташе да направи точно това, което бе казал на Месер — да си легне, за да може усвоената за деня информация да се намести както трябва в главата му. Бе стигнал до извода, че докато спи, това се получава от само себе си.
Но изведнъж телефона иззвъня.
— Да, моля? — произнесе Блейс.
— Блейс Аренс? — попита непознат мъжки глас.
— Да, на телефона.
— Има съобщения за вас, междупланетна поща. Току-що ги получихме. Да ви ги донеса ли?
— Откъде са?
— На едното е написано „Асоциация“, а на другото „Сета“. Бихте ли желали да ги получите?
— Да — отвърна Блейс.
Глава 25
След пет минути на вратата се позвъни и куриерът му връчи писмата. Блейс не беше сигурен дали тук е прието да се дават бакшиши и реши да се направи на ударен и само благодари. Обичаите на различните планети бяха различни, на едно място едва ли не те изнудваха и си просеха бакшиша, а на друго даването му се считаше за обидно. Тук явно не се бе излъгал в очакванията си и човекът се усмихна, поклони се и си тръгна.