Блейс погледна пликовете. Бяха адресирани на ръка, с различни, но и донякъде сходни почерци. Това, което бе пристигнало от Сета, бе пуснато преди два стандартни месеца, а другото, от Асоциация, бе изпратено едва преди десетина дена. Той реши да отвори първо по-старото писмо. В плика имаше още един — военна поща, също адресиран до него, с обратен адрес, кодиран като поредица от цифри. Блейс го отвори и погледна последната страница на писмото — беше от по-малкия му братовчед Уил. Двата листа бяха гъсто изписани и от двете страни — вероятно имаше ограничения за дължината на писмото. Разбира се, Уил така или иначе щеше да отиде в армията. Блейс започна да чете.
„Скъпи Блейс,
Не мога да ти съобщя къде точно се намирам, пък и това не е толкова важно. Преди два месеца пристигнаха повиквателните за нашия окръг, времето за обучение мина неусетно, и ето ме и мен, тук на Сета, в част, която може би съвсем скоро ще влезе в бой, макар че не е съвсем сигурно. Никой не обсъжда това с нас, простите войници.
Аз вече писах на Джошуа и на татко и реших да се обадя и на теб, просто защото не знам кога пак ще имам възможността да го направя. Освен това не знам дори и какво ме очаква за в бъдеще.
Просто исках да знаеш колко много ми липсваше, откакто напусна фермата. Джошуа винаги е бил по-силен от мен — тоест, винаги съм го слагал веднага след татко, но ти също се оказа силен, макар и посвоему. Когато си припомням общото ни детство, се сещам за това колко спокоен се чувствах близо до всички вас. Винаги съм бил слаб. И се страхувам, че и сега е така.
Аз отлично знам, че е мое задължение пред Бога да служа в един от експедиционните корпуси и че парите, които са платени за нас, ще са извънредно нужни на всички онези, които остават в къщи, на Асоциация. Но аз така и не се сближих особено с никого тук, и затова без татко, Джошуа и особено без тебе често се чувствам доста самотен. Поверил съм съдбата си в Божиите ръце, но ми липсва твоето разбиране на нещата. Понякога си мисля, че ако можех да разбера защо Бог иска да му служа именно по този начин, бих бил много по-добър негов воин.
Навярно ти не би се затруднил, ако изпаднеш в подобно положение. Само ако можеше да дойдеш тук и да ми обясниш и на мен, не бих се чувствал толкова самотен. Естествено, много ми е приятно да ти пиша — все едно си до мен и просто си говорим. Но ни разрешават само тези два листа, които вече свършват, затова и спирам дотук.
Бог да е с теб, ще се моля за това.
Противно на обичайния си навик, Блейс прочете няколко пъти това писмо, взирайки се във всяка дума и опитвайки се да си представи как ли изглежда Уил в черната войнишка униформа на експедиционния корпус. Как ли пише това писмо, подпрял на коленете си импровизираната от някоя дъска маса, някъде там, на далечната Сета. Навярно Уил вече беше около осемнадесетгодишен, но писмото звучеше съвсем по детски. Братовчед му винаги бе изглеждал по-малък от възрастта си.
След време Блейс остави настрани писмото и отвори второто. То бе писано преди около десетина дни, и Блейс позна ясния и четлив почерк на Джошуа.
„Скъпи Блейс.
Опитвах се да се свържа с теб в Екюмени, звъннах от магазина, но ми казаха, че си напуснал планетата. Тогава реших да ти пиша и помолих Дахно да препрати писмото ми до сегашното ти местопребиваване.
Пиша ти аз, защото знам, че татко не е в състояние да го направи. Той не ме е молил за това, но когато му казах, че отивам да ти звъня, а после, че съм решил да ти пиша, той не възрази. Даже ми се струва, че някак си му олекна от факта, че поех този товар.
Татко и аз винаги сме се радвали на Божията закрила. Това, че Уил невинаги го е осъзнавал, не беше негова грешка. Може би, ако мама не си беше отишла толкова рано, когато той бе още твърде мъничък, навярно би се чувствал по-сигурен във Вярата си. Но това не стана и аз знам колко му беше тежко, когато го призоваха да изпълни дълга си.
Аз ходих в местната наборна комисия и се опитвах да ги убедя да вземат мен, вместо него, защото аз щях да се справя много по-лесно и там щеше да ми е добре. Но те решиха, че ще съм по-нужен във фермата, защото фермите са от много голямо значение за изхранването населението на планетата, затова и трябвало аз да си остана в къщи. И тъй като Бог ги бе избрал те да решават, не посмях да споря повече с тях.
Мислех да изчакам, докато се върнеш или ни дойдеш на гости във фермата. Тогава просто щях да ти кажа, че Уил вече го няма. Но тъкмо днес получихме вест, че Уил и целия му отряд вече са в Божиите селения. Случило се е по време на военни действия на някакво място на Сета, но името беше задраскано. Така че дори не знаем къде точно е загинал. Чувствах, че ти трябва да узнаеш колкото се може по-бързо за смъртта на Уил и затова ти пиша това писмо. Брат ми много те обичаше, както и всички ние, макар и да не ни беше приятно, че ти така и не успя да откриеш път към Бога. Но съм сигурен, че си спомняш думите на татко — всеки мъж или жена принадлежат на Бога, независимо от това дали го знаят или не.