— Една жена, която се грижеше за мен — излъга той, — ми каза, че тук, при вас, е прието да се говори така.
— Каква е тази жена? — настояваше за отговор Хенри.
— Тази жена ми готвеше, следеше да съм чист и добре облечен и други такива. Тя е родом от Хармония, казваше се Лора. Мисля, че наскоро се омъжи за някой от Нова Земя и замина с него.
Хенри вторачи тежкия си поглед в него. Очите му, като два ярки прожектора, сякаш се опитваха да открият лъжа в думите на Блейс. Но малкия имаше твърде голям опит в имитирането на откровеност, неразбиране и невинност. Той издържа спокойно този поглед.
— Е, ясно… — произнесе накрая Хенри, после отмести очи и отново се съсредоточи върху пътя. Той дръпна поводите и впряга тръгна. Осемте кози, впрегнати по двойки, теглеха колата без особени усилия. Това, което изглеждаше странно на Блейс, бяха тласъците и подскоците на кабината при движението й по неравния път — той беше свикнал с коли, летящи над пътя, а не такива движещи се по него.
— Но за тази жена ние с тебе пак ще си поговорим — продължи ненадейно Хенри.
Освен тези заключителни думи, доста дълго време Хенри Маклийн не промълви нищо, напълно съсредоточен в управлението на козия си впряг.
Отначало пътят приличаше на широка лента, нашарена с половин дузина цветове, разпростряна по повърхността на земята. Наоколо — нито едно дръвче, само някъде далеч назад се мяркаха съоръженията, намиращи се около космодрума.
Всички сетива на Блейс бяха изострени до крайност — очи, уши, нос жадно попиваха всичко, което се намираше извън колата. Те се движеха по крайното, най-тъмно платно от многолентовото шосе, всеки цвят, от което беше предназначен за различен тип превозно средство. Противоположният край на широкото шосе беше тъй далеч, че Блейс даже не можеше да различи какво се движи там. Виж, следващата лента — почти бяла и абсолютно гладка и равна — бе предназначена за коли с магнитно окачване. Те бяха дисковидни и се движеха с такава невероятна скорост (спрямо тяхната каручка), че човек дори не можеше да ги проследи с поглед. Следващата лента бе за коли с въздушна възглавница, после лента за леки автомобили, и още една — за големи товарни автомобили. В оставащото място между тяхната лента и тази за автомобили с колела се намираха още няколко, върху които се движеха най-различни возила без двигатели. Някои приличаха на тяхното, но се срещаха и такива, като например това, чийто колела се задвижваха посредством лост, дърпан последователно, всеки към себе си, от седящите един срещу друг в него пасажери. Срещаха се и велосипеди, а към някои от тях бяха закачени каручки.
Постепенно отделните ленти почнаха да се отклоняват. Първа напусна шосето, изчезвайки към хоризонта, бялата лента, по която се движеха колите с магнитно окачване. Скоро след това се отдели и лентата за коли с въздушна възглавница. После, след доста време — Блейс не можеше да прецени, какво разстояние са изминали, — встрани от шосето свърнаха и две ленти за превозни средства с колела. Сега каручката се мъкнеше по единствената останала лента за безмоторни превозни средства, по която спокойно можеха да се движат една до друга най-малко пет карети. Но накрая и тази лента започна да се стеснява и все повече каручки, талиги и всякакви други превозни средства започнаха да се отбиват по страничните пътища. На хоризонта се показаха дървета, които Блейс, благодарение на несметните количества изчетени книги, а включително и такива за растенията, с лекота разпозна като разновидности на земните им представители.
Постепенно броя на колите по пътя намаляваше, а от двете му страни започнаха да се появяват дървета. Съвсем скоро каруцата навлезе в истинска гора, в която тук-таме се мяркаха обрасли с трева поляни и падинки, в които течаха рекички. Тук пътя се катереше нагоре, по хълма, но теглещите покритата каручка кози сякаш вървяха по равно. Чак когато пътя опустя съвсем, Хенри Маклийн проговори отново.
— Тази жена — той погледна Блейс и после отново върна очи към пътя, — какво още ти е разправяла?
— Най-различни неща, чичо — отговори Блейс, — но най-вече притчи — за Давид и Голиат, за Моисей и десетте Божи заповеди, въобще за царе и пророци.
— Ти запомни ли нещо? — попита Хенри. — Например за Давид и Голиат?
Блейс си пое дълбоко въздух и заговори бавно и тържествено, отчетливо произнасяйки всяка дума — както едно време забавляваше гостите на майка си. Най-накрая съдбата му даде шанс да покаже способностите си пред чичото.