Трябва да се радвам, че Уил вече е там, горе, при Бог, макар че вътре в себе си страдам и тъжа за него, също както татко.
Когато отново се завърнеш на Асоциация, в Екюмени, много ще се радваме отново да те видим, макар и за малко. Толкова отдавна не сме се срещали.
Бог да те благослови.
Блейс остави писмото на Джошуа върху това на Уил и застина, вперил невиждащ поглед право пред себе си. После взе двете писма и ги понесе към спалнята, за да ги прибере в куфара си. И дълго, дълго стоя, гледайки отворения куфар…
Изведнъж див вой се изтръгна от гърдите му. Светкавично завъртане около единия крак и втория се заби в стената на спалнята му. Разнесе се страхотен трясък и на всички страни се разхвърча мазилка. Отдолу имаше само носещи дървени летвички. Сега в стената зееше дупка, голяма колкото два негови юмрука.
Той се изправи, погледна каква каша е забъркал и изведнъж мрачно се изхили. Отиде до телефона и се обади на дежурния администратор.
— Току-що направих дупка в стената. Пратете някого да я оправи.
От другата страна на връзката настъпи объркване, но след малко се чу вече достатъчно овладян отговор.
— Желаете ли да ви преместим в друг апартамент, докато трае ремонта?
— Не — отговори Блейс, — просто пратете някой да дойде и да поправи стената.
Той се запъти към гостната, а оттам излезе на терасата, облегна се на облицования с мрамор парапет и загледа светлините на ширналия се под него град. Блейс гледаше, но не виждаше. Пред очите му беше Уил. Как само се хвърли към него, когато той напускаше фермата с Дахно! Още известно време той си позволи да си припомня сцената с всички подробности, а после си наложи да не мисли за това. Не трябваше да дава воля на чувствата си. Досега никога не му се бе случвало да изгуби някой от близките си, и с изключение на майка си, никога не се бе сближавал с никой.
Блейс винаги бе смятал, че не е способен да изпитва такива чувства. Дори и към Дахно — защото отлично знаеше за лицемерието на брат си, наследство от майка им. Но неочаквано се оказа, че като всеки друг и той си има слабо място. Трябваше на секундата да се избави от него! Но как? Разбира се, на първо време трябваше просто да страни от другите хора. Само така щеше да има ясен поглед върху нещата и ще може трезво да ги преценява.
На вратата се позвъни. Двама, облечени в работни комбинезони, се легитимираха като нощните дежурни майстори. Той ги пусна и се запъти към телефона в гостната.
— Размислих — каза Блейс на администратора. — Съгласен съм да пренощувам в друг апартамент.
След десет минути се появи човек, за да пренесе багажа му в друга стая.
На новото място Блейс се хвърли в кревата и почти веднага потъна в дълбок сън.
На другата сутрин, той вече бе облечен и готов за закуска, когато телефона иззвъня. Беше Химанди.
— Помислих си, че навярно бихме могли да закусим заедно.
— Съгласен — отговори Блейс.
После слезе долу до бюфета, и веднага видя Химанди, който седеше и го чакаше на една от масите. Блейс се разположи до него и двамата си поръчаха.
— Чух, че през нощта е станало произшествие с една от стените в апартамента ви — каза Химанди, след като си размениха няколко приветствени думи.
— Да — спокойно отвърна Блейс, — наистина тази нощ имаше произшествие с една от стените в апартамента ми.
Докато говореше, той втренчено гледаше другия и не отмести погледа си от него, дори когато свърши. Онзи сведе очи.
— Разберете ме — произнесе той. — Просто местната организация иска да ви осигури най-добрите възможни условия. Ако възникнат някакви проблеми, трябва само да ми се обадите.
— Надявам се да не ми се налага — отговори Блейс.
Химанди зарови в джобовете си и подаде на Блейс два пропуска, от онези, които обикновено се забождат отпред, на гърдите.
— Единият е за долната палата, а другия — за горната — поясни той. — В сградата има подробен указател, как се стига до галерията за посетители.
— Благодаря ви — кимна Блейс и прибра пропуските в джоба си. Те поговориха още малко за времето и някои общо взето, също толкова незначителни неща. Един-два пъти Химанди се опита да смени темата и да насочи разговора към деловата страна на посещението на Блейс. Но той упорито пренебрегваше плахите му опити и продължаваше да бъбри учтиво.