Скоро те се разделиха, тъй като пристигна поръчаната от Блейс кола, която щеше да го откара до сградата на правителството.
В галерията на долната палата той не се задържа много, тъй като залата бе пълна едва на една четвърт. В горната палата обаче, Блейс се забави повече. И тук залата беше почти празна, само четири-пет депутата слушаха нечие изказване. Той също послуша малко, а после напусна галерията и тръгна да търси телефон. Като го откри, се обади в офиса на Химанди.
— Бих искал да поговоря с директора Алберт Чин. Той е един от клиентите ви. Ще бъде ли възможно да ми уредите среща с него след петнадесет минути, например?
— Само ако си е в офиса — отговори Химанди. — Ще опитам. Звъннете ми пак, да речем след около половин час. Между другото, долу, на първия етаж има много хубав ресторант. Бихте могли да го посетите.
— Да — съгласи се Блейс. — Тогава ми звъннете направо там.
Като приключи с разговора, той слезе долу. Както му беше обещал Химанди, ресторантът наистина се оказа много приятен и уютен. Блейс си поръча халба от така харесалата му се джинджифилова бира. Посръбвайки си от време на време, той седеше и прехвърляше наум натрупалият се от вчера материал за размисли. Бе преброил повече от четиридесет директора във файловете на Химанди. Това беше повече от две трети от общия брой на всички членове на горната палата. Постът директор вероятно бе копиран от Нютън, по аналогия с тамошния Съвет на губернаторите.
Блейс избра Чин случайно, просто защото прочете във файловете, че същия се е срещал с Химанди само преди три седмици. Такъв период от време обикновено бе напълно достатъчен, за да успее консултиращата клиента фирма да предложи конкретна стратегия за разрешаване на поставеният й въпрос. Темата на срещата бе спомената само като обсъждане на инвестиции, а такава загадъчна формулировка веднага бе привлякла вниманието на Блейс.
Той прекара в очакване повече от половин час. Бяха минали сигурно около четиридесет и пет минути, когато от устройството за разговори на масата се чу глас.
— Блейс Аренс? Търсят ви. Ако натиснете копчето, можете да говорите и направо от масата си. Блейс Аренс, чувате ли ме? Приехте ли съобщението?
— Да, чувам ви. — Блейс натисна копчето и се наведе към микрофона. — Блейс Аренс е на телефона. Мисля, че сте искали да говорите с мен?
— Блейс Аренс — отговори му женски глас, — доктор Чин може да се срещне с вас още сега. Вие в сградата ли сте?
— Да, намирам се долу в ресторанта.
— Тогава можете да се качите горе още сега — отвърна гласът.
— Благодаря ви, идвам веднага — каза Блейс.
Той изкачи няколко етажа и повървя малко по един коридор. В офиса на Алберт Чин го посрещнаха трима секретари — две жени и един мъж. Една от жените го заведе в кабинета на директора.
— Вие ли сте Блейс Аренс? — произнесе директорът, надигайки се иззад бюрото си. Той беше на около четиридесет години, висок почти колкото и Блейс, но доста по-масивен.
Блейс кимна утвърдително. Те се здрависаха, и директорът веднага седна, посочвайки на Блейс отсрещното кресло.
— Разбрах, че сте тук в качеството си на ревизор за вашата Организация — започна Алберт Чин. — Химанди ми каза, че сте искали да поговорите с мен.
— Да — кимна Блейс. — Аз съм първият вицепрезидент на цялата ни организация, а Химанди, както знаете, е вицепрезидент на тукашния й филиал. Аз реших да поговоря с един от клиентите му само за да придобия по-ясна представа, как се развиват нещата тук.
— Кога смятате да се връщате? — поинтересува се Чин.
— В края на седмицата — отговори Блейс. — Следващата ми проверка е на Санта Мария.
— Ясно — откликна Чин. — Та какво ви интересува, що се отнася до мен?
— Преди всичко бих искал вие да потвърдите, че сте личен клиент на Химанди.
— Да — и Чин леко се усмихна, — така е, за мен е много важно да подбирам хората, с които ще си имам работа. Затова и се обърнах към ръководителя на вашата организация. Както се казва, „П.И.С.П.“ — или „положението има своите преимущества“, не е ли така, Блейс Аренс?
Блейс кимна, а после попита:
— Предполагам, че напълно сте доволен от своето?
— Безусловно. Освен това, за мен Химанди, освен мой консултант, стана даже нещо и като приятел. Аз така се привързах към него, че ще продължа да бъда негов приятел, дори ако той загуби влиянието и поста си при вас.
— Много ми е приятно да чуя това — каза Блейс. — Когато се върна, непременно ще докладвам това на нашия президент. А често ли се срещахте с Химанди?