— О, не бих казал, че беше много често — сви рамене Чин. — Няколко пъти годишно може би.
— Последния път не се ли срещнахте на двадесет и четвърти миналия месец?
— Така ли? Не си спомням — отговори Чин. — Мога да ви кажа със сигурност, ако попитам секретаря си — но впрочем, да, да, сетих се. Тогава с него обсъждахме закон К410.
— И оттогава не сте се виждали?
— Оттогава ли? — В гласа на Чин прозвуча учудване. Но после той се усмихна и продължи спокойно. — Не, не, абсолютно съм сигурен, че не сме се срещали след това.
Блейс стана, Чин също побърза да се изправи.
— Много се радвам, че имах възможността да си поговоря с вас — каза Блейс. — Беше много мило от ваша страна, че ми отделихте от времето си.
— Но, моля ви, моля ви — отвърна Чин, — все пак вашата организация, тоест Химанди, ми е толкова полезен!
Те отново си стиснаха ръцете. После Блейс се спусна отново долу и нае кола, откъдето веднага се обади в офиса на Химанди. Химанди явно очакваше обаждането, защото самият той вдигна слушалката.
— Току-що проведох много приятен разговор с директора Алберт Чин — каза му Блейс. — А сега пътувам към вас. Трябва веднага да се срещнем.
— Сега ли? Точно сега? — учуди се Месер.
— Ами да! Защо пък не? — попита Блейс. — Да не би да има някаква пречка да поговорим?
— Не, не — отговори Химанди. — Можем да се срещнем някъде, където ще можем и да обядваме, и да поговорим.
След малко те се бяха настанили на маса за двама в малко, но много уютно ресторантче, което напомни на Блейс за местата, на които Дахно го гощаваше, когато Блейс му гостуваше в града. Разговорът поведе Блейс.
— Едва ли сте се замисляли някога — каза той на Химанди, след като сервитьорът им донесе питиетата — колко са на брой Другите, живеещи тук, на Касида.
Химанди Месер го изгледа втрещено.
— Доколкото ми е известно, освен тези, които са членове на нашата организация, други няма.
— Тогава откъде набирате кадри, за да ги обучавате?
— Ами, как откъде… измежду тези, чиито родители са от други светове… — Химанди присви очи. — Да не би да имате предвид, че трябва да смятам за Друг, всеки, който генетически е дорсаец, екзотик или квакер?
— Точно това имам предвид — кимна Блейс. — Трябва да мислите и за бъдещето на организацията. Предлагам ви да се разровите и да откриете всички касидианци, отговарящи на тези условия. Те на практика също са Други, макар и все още да не се числят официално към нас.
— Все още ли? — И Химанди отново го погледна учудено.
— Да — кимна Блейс. — Трябва да проумеете, че организация като нашата не може да бъде в застой. Тя или трябва да расте, или ще почне да намалява и в крайна сметка, един ден просто ще се стопи. А с нея и нашето влияние и могъщество. Накрая ще изчезнем и самите ние. Така че не трябва да се осланяме само на настоящето — нито аз, нито вие, Химанди.
— Но… — И Химанди сви рамене. — Защо трябва да се безпокоим за бъдещето, за нещо, което ще се случи, когато няма да ни има? Новите членове, които ще дойдат на наше място, сами ще се погрижат за него. Но добре, добре… А как мислите, колко голяма трябва да стане една такава организация като нашата? И ще се развива ли тя и по другите светове?
— Толкова голяма, че след време да можем да контролираме всеки един от населените светове — отговори Блейс.
Очите му не се откъсваха от тези на Химанди, но не за да подчертае значението на думите си — тази задача бе отредена на великолепно тренирания му глас, с който изцяло бе омаял Химанди. Блейс смяташе, че оттук нататък вече е в състояние да подчини напълно Химанди.
— Нима бихте искали да се задоволите с по-малко? — попита той. — Ако се вгледате по-внимателно, то ние, Другите, се различаваме от обикновените хора — ние сме отделен вид Хомо Сапиенс. Поне потенциално. Става дума не само за способността ни да си осигурим такъв контрол над световете, а за това, че той е неизбежен. Разбира се, при условие, че някои от нас не се отдръпнат.
— Не мога да си спомня колко точно наброява населението на Касида — заговори Химанди. — Но ако ги разглеждаме в светлината на вашите „приемни“ условия, то навярно потенциалните Други биха били около половин процент или малко повече, от цялото ни население.
— Именно те са ни необходими — те са Другите — допълни го Блейс. — Само се спрете и помислете малко върху това, Химанди. Ние започнахме, без да имаме каквото и да било влияние, а вижте къде сме сега. Тук, на Касида, вие и вашите сътрудници сте се превърнали от шепа никому неизвестни мъже и жени във влиятелни и авторитетни личности. — Той направи пауза. — Ако от нулата сте стигнали дотук, нима ще спрете? Защо да не продължите напред? Спомнете си, колко ви бе лесно да платите ремонта на стаята ми в хотела!