Химанди откъсна поглед от чинията си и с удивление се взря в Блейс.
— Но как се досетихте? — попита той.
— Нямаше нужда да го правя — отвърна Блейс. — Всеки, който надзърне във файловете ви, веднага би разбрал, че сте напълно предан на организацията. Но вие сте поддържали една пасивна линия на поведение, а в настоящия момент това не е правилно — трябва да се действа по съвсем различен начин.
Той направи пауза, давайки възможност на Химанди да отговори, но онзи продължаваше да си мълчи. Тогава Блейс продължи.
— Тъй като бъдещата ни стратегия е насочена към разширяване на организацията, а това ще отнеме период от няколко години, вие трябва да се преориентирате от отбрана и изчакване към нападение. Накратко, трябва да се използва всеки удобен случай, не трябва да се затваряме в черупката си и да гледаме само личната си изгода. Трябва всеки да стане участник в неизбежното движение напред, към голямото и светло бъдеще. А сега, още нещо. Макар и да не разполагам с преки доказателства… но те няма да са нужни дори и на Дахно — на него ще са му напълно достатъчни и моите думи. Бих искал все пак да си изясня това-онова. Първо, искам веднага да разпуснете въоръжените си отряди.
Очите на Химанди се разшириха.
— Та вие сте направо ясновидец! — възкликна той. — Как сте могли да откриете това във файловете ни?
Блейс се усмихна.
— Това беше само едно предположение, но както се вижда, доста основателно.
— Аз… аз… не съм ги създавал — запелтечи Химанди, — аз само сключих споразумение с един от тукашните военни командири за наемане и използване на специално обучени части, ако ми се наложи.
— В такъв случай бих искал да развалите това споразумение — каза Блейс. — Това е все едно да държите заредено оръжие в дома си. Ако един човек при обичайни обстоятелства никога не би прибегнал до оръжието като аргумент, съвсем спокойно би го сторил, ако то му е подръка. А сега на въпроса — ще ме запознаете ли със свръхсекретните си файлове?
— Да — отговори Химанди, — когато пожелаете.
Блейс отмести стола си и стана.
— Тогава нека да го направим веднага.
След около половин час той изучаваше неголемите, но извънредно съдържателни свръхсекретни файлове в офиса на Химанди. Дахно навярно би предприел незабавни и крути мерки, ако знаеше какво има в тях.
— И така — каза Блейс, приключвайки с огледа, — от всичко, което видях досега, се убедих, че вие несъмнено имате големи способности и че освен вас, едва ли някой е достоен да оглави ръководството на организацията ни тук, на Касида. Бих искал само да ме уведомите, когато прехвърлите цялата тази информация към не секретните файлове, за да може да я разгледа всеки, който има право. Трябва също незабавно да прекратите договора си с военните и да започнете издирването на потенциалните ни бъдещи членове. Когато ми докладвате, че всичко това е изпълнено, аз ще докладвам на Дахно, представяйки всичко в най-добрата му светлина.
— Вие смятате, че…? — Химанди не посмя да довърши изречението.
— Вече ви казах, че ще ходатайствам за вас пред брат си. А през следващите няколко дни, оставащи ми до полета, бих искал да опозная по-отблизо правителствените и деловите кръгове. И най-накрая, нещо, което много искам да направя — да се срещна с членовете на най-първия випуск студенти, пристигнали тук. Добре би било това да стане по време на прощалния обяд, в деня на заминаването ми.
— Това е една прекрасна идея — съгласи се Химанди, — просто прекрасна. Ще ви е нужна ли помощта ми?
— Не — отговори Блейс. — Но ще ми бъде изключително приятно да видя, че веднага ще се заемете с изпълнението на съветите ми.
След няколко дни един космически кораб остави Блейс на Санта Мария.
На тази планета филиала на организацията се ръководеше от жена, на име Ким Уолеч. Тя също имаше лични, свръхсекретни файлове. Макар и с голяма неохота, тя бе принудена да даде възможност на Блейс да надникне в тях.
Тя се съгласяваше с всичко, което той й предлагаше да направи в бъдеще, но когато опряха до разни дребни, лични неща, изведнъж рязко му се опълчи. Но в края на краищата Ким все пак се предаде, като обеща на Блейс да преустрои организацията в съответствие с изискванията му.
Следващата му спирка беше Сета, а после той посети Нова Земя и накрая — Хармония. На всяка една от тези планети ситуацията и държанието на ръководителите на филиалите беше сходно на това, което бе видял досега. Съответно и методите, които той самият използваше, за да им въздейства, не се различаваха особено от предишните.