— Рут? — не разбра Блейс.
Джошуа закрепи с чука телта към стълба и кимна към плоските клещи в ръцете на Блейс:
— Я опъни!
Блейс хвана телта с клещите и я намота около стълба. Джошуа я дозакрепи, и те тръгнаха към следващия кол на оградата.
— Рут Макинтайър. Сигурно си я спомняш от училище, но да бе, ти всъщност не ходеше на училище с нас. Както и да е, тя е малко по-голяма от теб, едва ли си я срещал. Но предполагам, че си спомняш семейството й — семейство Макинтайър.
— Да — кимна Блейс, — помня го.
Той безуспешно се опитваше да си припомни коя беше Рут. Дори и да се бяха срещали, ще да е било само на неделните служби в църквата.
— Разкажи ми за нея, как изглежда? — помоли Блейс.
— О, тя е висока, почти колкото мен, с много тъмни коси и обло лице. Мисля, че я обичам, Блейс.
— Аз мисля, че независимо от това, което ми каза за чичо Хенри, ти трябва да се ожениш. Сигурен съм, че ако го попиташ, той ще се съгласи.
— Точно затова и не искам да го правя — каза Джошуа, — поне засега.
— Ако искаш, аз… — започна Блейс. Но Джошуа поклати глава, прекъсвайки го.
— Не. Аз сам ще го направя, когато дойде подходящия момент.
Те продължиха да си говорят, но вече обсъждаха времето, животните, цените на фермите и много други неща.
После Блейс работи известно време и с Хенри. Чичо му разширяваше обора, защото смяташе да увеличи стадото. Но Хенри говореше само за работа и за всекидневните неща. Едва на третия ден, като приключи с поправката на покрива, той слезе по стълбата, изтри потта от лицето си и изведнъж внимателно се вгледа в Блейс.
— Уил много си мислеше за теб.
— Зная — кимна Блейс, — той ми писа за това. Изведнъж реши, че сега е най-подходящия момент и той извади писмото от джоба си. — Ето писмото му. Искате ли да го прочетете?
— Ако нямаш нищо против, бих искал да прочета писмото ти… тоест, писмото на Уил… — Очите на Хенри буквално не се отлепваха от плика. Блейс му го подаде. Хенри жадно го прочете на няколко пъти и едва след това го сгъна акуратно и го върна на Блейс.
— Всъщност, защо не го задържите? — предложи Блейс. — Нали тук е домът на Уил, а също и всичките му вещи. Според мен, това последно писмо също трябва да остане тук.
Хенри поклати глава.
— Той го е писал на теб. Ако искаш да го запазиш, пази го ти.
— Аз ще го запазя. — Блейс прибра плика обратно. — Но ако размислите и решите, че го искате…
— Не, аз вече реших. — И Хенри отново се заизкачва към покрива.
Вечерта Джошуа издебна подходящ момент, за да си поговори насаме с Блейс.
— Добре си направил, като си показал това писмо на татко. Не би могъл да постъпиш по-добре. Той го прочете и се убеди, че макар и преди смъртта си, Уил все пак е намерил утеха в Бога. Не можеш да си представиш, колко по-леко му е сега. А може ли и аз да го прочета?
— Разбира се — отвърна Блейс, извади писмото от джоба си и го подаде на Джошуа. — Опитах се да убедя чичо да го вземе и да го запази тук, но той не щеше и да чуе.
— Знам — отзова се Джошуа, а погледът му жадно се впиваше в редовете на писмото. — Той и на мен ми заповяда в никакъв случай да не го взимам. — Джошуа се откъсна от писмото за секунда и погледна Блейс. — Но щом ми предлагаш, аз все пак ще го взема. Някой ден, след време, татко може би ще се радва, че съм го направил.
Същата вечер Блейс получи бележка от магазина, че се е обаждал Дахно. Блейс веднага се качи на оувъркара и отиде до магазина. Плати разговора и звънна на брат си.
— Съжалявам, че прекъсвам гостуването ти — каза Дахно. — Но ми се струва, че е крайно време да се върнеш и да ми разкажеш за пътешествието си. Разполагаш ли с транспорт?
— Да, наех си оувъркар — отвърна Блейс.
— Ако тръгнеш веднага, ще можем да поговорим, докато вечеряме. Разбира се, че трябваше да посетиш първо Хенри и Джошуа, но все пак е време и аз да те видя и да си поговоря с теб.
Глава 27
Докато разговаряше с Дахно, Блейс усети, че брат му по някаква причина спешно се нуждае от него. Но когато пристигна в малкото ресторантче, където се разбраха да се чакат, той отново почувства как го обхваща добре познатото му усещане за покой и безгрижие. Блейс го изпитваше всеки път — винаги, когато беше в компанията на брат си, още от първите си няколко посещения в Екюмени.
На масата Дахно приказваше за всевъзможни неща, без да засяга сериозните според Блейс теми. Брат му спомена само някои незначителни събития от политически и бизнес характер, както и някои градски клюки.
Блейс търпеливо чакаше.
— Е, а сега — каза Дахно, когато стигнаха до питиетата, — може би вече ще ми разкажеш, как мина пътешествието ти…