Започна се, помисли си Блейс. Явно, приятната част на вечерята беше дотук.
— Разбира се — отговори Блейс. — Естествено, някои неща определено ще бъдат изненадващи за теб, затова е желателно да се въоръжиш с търпение и да ме изслушаш до края, а после ще обсъдим всичко подробно. Става ли?
Дахно кимна.
— Добре, така да е. — Той вдигна чашата си и отпи една голяма глътка. — Хайде, давай.
— Отначало заминах за Фрайланд — започна Блейс, — тамошния ръководител на филиала ни се казва Хамър Мартин…
— Добро момче е този Хамър — забеляза Дахно.
Блейс вдигна пръст в знак на протест. Дахно на свой ред кимна, сякаш се извиняваше, и му махна с ръка да продължи. Блейс започна да разказва подробно за всичко, което се бе случило на Фрайланд, без да прави каквито и да било коментари — просто излагаше голите факти. Като стигна до последния си дълъг и задушевен разговор с Хамър, Блейс го цитира почти дословно.
Тъй като Дахно мълчеше, Блейс продължи с описание на секретните файлове и това, което бе открил в тях. Спомена също и какви изводи си бе направил той самият от намереното. Но независимо от това Блейс повтори препоръката си Хамър да бъде оставен на сегашния си пост.
Дахно го слушаше отпуснат, а на лицето му играеше присмехулно изражение, което като че ли беше залепено там, с изключение на някои редки изключения, когато по някакви причини чувството му за хумор го напускаше.
Блейс продължи да разказва и описа събитията на Касида. После съобщи какво бе открил на Санта Мария, Сета и Нова Земя, а накрая, и на Хармония. Блейс отбеляза, че само на Хармония не е открил секретни файлове, а също и тайно сформирани военни формирования. Кинкака Гудфелоу, който ръководеше организацията на Хармония, следваше дадените му заповеди абсолютно стриктно.
— Но независимо от всичко, аз и на него казах същото, което казах и на останалите. За потенциалните кандидат-членове на нашата организация, които трябва да привлечем, и за бъдещото ни развитие — спокойно отбеляза Блейс. — Все пак мисля, че ще е по-добре да го сменим. Организацията на Хармония на практика се ръководи от теб. А тъй като е близо, ти би могъл да отскочиш до там във всеки един момент.
Дахно кимна, съгласявайки се.
— … а същевременно нито един от вицепрезидентите ни — продължи Блейс, — поне в самото начало, не разбра, че имам намерение да ровя из кирливите им ризи и че смятам да извадя на бял свят всичките им задкулисни игрички. Само Гудфелоу веднага се усети, че съм дошъл да го проверявам.
— Я го виж ти?! — промърмори Дахно с известно учудване.
— Да — кимна Блейс, — и веднага се хвана да ми докаже, че няма нищо за криене. Единствената причина да настоявам за евентуалната му замяна с някой друг, е защото подозирам, че той едва ли ще е съгласен с това бъдеще на Другите, за което му говорих.
Дахно отново кимна, но сега лицето му беше напълно непроницаемо.
— От друга страна — продължи Блейс, — смятам, че след известно време той ще бъде принуден да повярва в неизбежното настъпване на едно такова бъдеще, може би дори ще повярва в него от цялото си сърце и душа. Така че, по принцип мисля, че е допустимо и да го оставим на поста му.
Над масата се възцари тишина.
— Я чакай малко — мазно започна Дахно след известно време, — ти беше изпратен на тази обиколка със съвсем друга цел, а не за да вършиш всичките тези изпълнения. Пълномощията, които ти дадох, трябваше да се използват само с цел да ти осигурят сътрудничеството им. Ти получи този документ не за да ги плашиш или пък да им внушаваш идеята за възцаряването на Другите над всички обитаеми планети. В действителност може и да съм споменал нещо подобно в речите си пред абсолвентите ни, но мислех, че поне ти би трябвало да си наясно — това са само думи.
— Аз те разбрах — парира го Блейс. — Само че за мен това не бяха просто думи. Напротив, именно тогава реших, че това е една желана и напълно достижима цел.
— Нима? — усмихна се Дахно. — Тогава нека забравим за малко съображенията ти, какво би ни дало едно такова бъдеще. Вместо това, я ми обясни какво те кара да вярваш в подобно бъдеще? Някой друг да, но ти отдавна би трябвало да си наясно, че всичките ми успехи, а и техните също, се дължат най-вече на личните контакти, които всеки си създава.
— Именно затова настъпването на едно такова бъдеще е неизбежно — отвърна Блейс. — Ти по нищо не се различаваш от всеки друг, който преуспява в някаква област. Колкото по-големи успехи имаш, толкова повече трябва да работиш. Понякога, дори по осемнадесет часа на денонощие и по седем дни в седмицата. С твоите способности ти все още успяваш да се справиш с такъв огромен обем работа, без да ти проличи, но лошото е, че останалите въобще не могат да се сравняват с тебе.