— Мистър вицепрезидент. — Дахно пресуши чашата си и натисна копчето на пулта за управление, монтиран на масата, поръчвайки си следващото питие. — Вие сте абсолютно прав. Съгласен съм с вас, че при такова натоварване много скоро ще ми дотрябва помощ.
— Да не би това да е била една от причините да поискаш тъкмо аз да стана старши вицепрезидент? — попита Блейс. — Предполагам, че отдавна си разбрал, че в един момент ще ти дойде нанагорно. И си решил да прехвърлиш поне част от работата на някой, на който поне малко вярваш, нали така?
— Да, и тук позна, мистър вицепрезидент — кимна Дахно. На масата пред него се появи отвор, оттам излезе напълнена до ръба чаша, а после дупката отново се затвори. — И все пак — продължи той, — това бъдещо развитие, което си дискутирал с ръководителите на местните организации, не ми е по силите. Така че, аз просто не мога да се съглася с теб.
— А аз мисля, че все пак ще се съгласиш, ако намериш време да погледнеш нещата по-сериозно и задълбочено, както направих аз, през последните няколко години — отвърна Блейс. — Та ти си уникален! Обзалагам се, че си способен дори и екзотик да убедиш в каквото си поискаш, което по принцип не е по силите на никой, освен на друг екзотик.
— Не, с екзотик едва ли ще се справя — промърмори Дахно, разглеждайки пълната си чаша, — но продължавай, слушам те.
— Това, което ни трябва, е една осъзната цел — моя и твоя — каза Блейс.
— Според мен си в грешка. — Дахно вдигна поглед от чашата си и го погледна. — Ти всъщност се опитваш да ми кажеш, че целта ти е напълно достижима по принцип, но само аз съм способен да го направя?
— Да — отговори Блейс, — но ще стане много по-бързо, тоест, искам да кажа, че ще сме живи да го видим — ти и аз, единствено, ако работим заедно.
Дахно добродушно се подсмихна.
— Ха, та на мен ли не ми беше ясно, още от самото начало, че ако се опитам да те направя полезен за каквото и да било, без да споменаваме факта, че вече си старшия ми вицепрезидент, то неминуемо ще се стигне дотам, че ще станеш абсолютно незаменим. Поне за мен.
— Значи, това бъдеще, което ти обрисувах до момента, не значи нищо за теб? Ти не виждаш мястото си в него?
— Да, въобще не се виждам там. — Дахно гаврътна на един дъх чашата си, а после се протегна, отпускайки се. — Разбира се, на теория нищо не ми пречи да си го представя. Накратко, дали ще се съглася с теб или не, при всички случаи трябва добре да бъде обмислено.
— А все пак позволено ли ми е да узная, колко време ще ви е необходимо, за да обмислите това, мистър президент? — заинтересува се Блейс.
— Честно казано, мистър вицепрезидент, нямам представа — отговори Дахно. — Може и една нощ да ми стигне, а може да ми потрябват и няколко месеца. Аз не съм като ръководителите на филиалите, с които сте си имали работа досега. Аз вземам това, което ми предлагате, и го сравнявам с това, което смятам за възможно. — Той се усмихна. — Добре, за момента може да се каже, че вечерята ни мина както трябва. А сега на мен ми е време да заема работното си място в ресторанта, а ти сигурно копнееш да се прибереш в апартамента си и да си починеш като хората.
— Само още минутка — помоли Блейс. — Кажи ми — прав ли бях, когато казах на главите на филиалите ни, че поддържането на частни въоръжени отряди или нещо подобно, а също и притежаването на лични секретни файлове е в противоречие с правилата на организацията?
— Да — кимна Дахно, — за това съм напълно съгласен с теб. Когато те си оправят грешките, ще те помоля веднага да ме уведомиш.
— Естествено — каза Блейс. — Но имам още един въпрос. Ти самият не се ли чувстваш отговорен за допуснатите, да ги наречем грешки, от нашите младши вицепрезиденти?
Дахно го изгледа с усмивчица.
— Брей, че си хитър!
— Може и да съм — съгласи се брат му, — но ти още не си ми отговорил на въпроса.
— Хич и не мисля да ти отговарям — сви рамене Дахно. — Е, какво, ще ставаме ли?
— Господин президент — каза Блейс, — не знам защо имам чувството, че искахте да ми кажете още нещо.
— Може и да съм искал — каза Дахно, — но след всичко, което ми наприказва досега, навярно ми е изхвръкнало от ума. Но няма значение, ние обезателно ще стигнем и до него.
Той се надигна от мястото си и се измъкна от масата. Блейс последва примера му.
— Да те хвърля ли до вас? — попита Дахно.
— Не е задължително — отвърна Блейс, — мога да си наема кола.
— Не се излагай, това въобще няма да ме затрудни — сви рамене Дахно.