Преди да заспи, Блейс се подсети, че трябва внимателно да проучи ситуацията тук, на Асоциация, и да види дали нещо не се е променило през изминалия един месец, докато отсъствуваше. А паралелно с това трябваше и да помисли, защо Дахно искаше от него толкова срочно да се прибере в града.
Блейс се събуди около обяд, и както обикновено, след като се беше наспал, мислите му бяха много по-подредени. Той не можеше да бъде напълно сигурен, но по време на разговора му с Дахно у него се бе породило усещането, че брат му има проблем, който непременно трябва да сподели с него. Дори не изключваше възможността, Дахно да използва помощта му, за да го разреши. Но след разговора им, Дахно явно бе размислил. Защо — не беше ясно. Единственото нещо, което би възпряло брат му да бъде откровен с него, бе внезапно възникнало недоверие.
Независимо от всичко, какъвто и да беше проблемът, той несъмнено беше нещо, свързано с политиката и следователно, колкото по-скоро се ориентираше той самият в местната политическа ситуация, толкова по-добре.
Дахно не бе оставил никакви инструкции, и Блейс реши, че е свободен да прави каквото иска. Той се облече, закуси и се отправи към офиса на брат си. След като поздрави служещите, той мина през кабинета на Дахно и отиде в информационния отдел. После започна да преглежда файловете, опитвайки се да намери някаква промяна в тях.
Както винаги, Дахно бе шифрирал най-прясната информация. Но благодарение на известните си познания върху повечето от кодовете, които брат му обикновено използваше, Блейс откри, че на няколко места се споменаваше проекта за изграждане на геотермалната станция. Само по себе си споменаването на това не му носеше никаква яснота, но дори само количеството на повторенията сочеше, че проекта отново е станал важен. А оттук следваше, че всички останали сделки на Дахно са отишли на втори план.
Изглежда, че Дахно го бе повикал, защото е искал да се посъветва с него относно проектозакона за строеж на геостанцията.
Блейс заряза проучването на файловете и се запъти към сградата на правителството и прекара известно време в галерията за посетители, за да потърси още някаква информация по въпроса. Депутатите бяха доста повече от преди, а освен това много от тях се стараеха да говорят толкова тихо, че в галерията изобщо не се чуваше нищо от разговорите им.
Блейс забеляза определено оживление — почти бе склонен да мисли, че е свързано с проекта на геостанцията. За да се убеди, той попита Том, охраната на входа, когото познаваше отпреди, какво толкова интересно се обсъжда в Палатата.
— Проектът на геотермалната енергостанция, Блейс Аренс — отговори Том.
— Така ли? — И Блейс разигра крайно учудване. — Аз отсъствах почти три месеца, и даже мислех, че отдавна са го приели!
Пазачът се разсмя.
— Кашата е пълна — два пъти го прекараха през половин дузина какви ли не комитети и отново го върнаха в Палатата.
— А дали случайно нямате представа, кой стои зад този проект?
Човекът се усмихна, но поклати глава.
— Нали знаете правилата, нямаме право да обсъждаме членовете на Палатата, нито с посетителите, нито с другите членове на Палатата. Но ако вие наистина искате да разберете какво става, не е лошо да прегледате публикуваните материали от заседанията на Палатата. Извинете ме, но аз нямам право да ви кажа нищо.
— Да, разбира се — кимна Блейс, — и аз не трябваше да ви задавам подобни въпроси, така че простете ми и да забравим за това.
— Така и ще направя. Винаги ми е приятно да ви видя, Блейс Аренс. Между другото, библиотеката е долу — уточни Том.
Блейс се спусна с асансьора до подземния етаж, където се намираше библиотеката на Палатата — дълго, тясно помещение с нисък таван. Изглеждаше, сякаш бетонните основи на сградата бяха издялкани, за да го сместят. Той успя да влезе благодарение на пропуска си.
Един среден на възраст мъж, но със съвършено побеляла коса и патриархална усмивка, досущ добрия дядо Коледа, връчи на Блейс купчина от ежедневните бюлетини на Палатата за последните три месеца. Блейс ги прегледа набързо.
Ставаше ясно, че горе са работили доста активно над законопроекта за геостанцията. Той бе минавал за разглеждане през най-различни комитети, после отново бе връщан в Палатата, след което всичко се повтаряше отначало. Но като цяло информацията бе твърде оскъдна. Основно ставаше дума за движението на проектозакона, под номер 417В, но ако се бе стигнало до окончателното му гласуване, щяха да публикуват и данни за това кой и как е гласувал.
Блейс вече се канеше да върне бюлетините на библиотекаря, когато видя, че онзи се е запътил към него, държейки още по-дебела пачка с листа в ръце.