— Може би ще искате да погледнете и публикациите в пресата за работата на Палатата през този период? Много от хората, които идват тук, веднага щом прегледат бюлетините ме молят да им дам и копия от материалите в пресата.
И той ги остави на масата пред Блейс.
— Благодаря ви — кимна Блейс. Въобще не беше и помислял за подобен източник на информация, макар че тъкмо във вестниците трябваше да търси още информация за проекта. Той започна да преглежда материалите.
Ако не беше способността му да чете бързо и веднага да запомня прочетеното, това би се оказало непосилна работа. Но както и да е, след по-малко от половин час той върна листовете на библиотекаря, който го изгледа с известна доза учудване.
— Е, намерихте ли каквото търсехте? — поинтересува се онзи.
— Да, благодаря ви — отвърна Блейс.
Щом излезе от библиотеката, той си поръча кола и побърза да се прибере в къщи. Тези вестникарски съобщения се оказаха доста по-съдържателни, мислеше си Блейс, докато пътуваше обратно към апартамента си. Никак не е чудно, че привличат вниманието на читателите много повече, отколкото сухото изложение на фактите в страниците на парламентарните отчети.
Блейс бе открил, че някой си Даръл Маккей, млад лидер, е създал нова църковна общност, наречена „Въстани!“ с щабквартира в малкото градче Нюбъри. Беше много трудно, разполагайки само със съобщенията във вестниците, да се разбере що за човек е — фанатик или Истински Пазител на Вярата. Но съдейки по поместената там негова снимка, Блейс реши, че по всяка вероятност е фанатик.
Този, като че появил се от нищото Маккей отначало се представял за защитник на интересите на населението от селските райони. Освен това като че ли беше член на една от общините в Нюбъри, която беше под властта на някои от членовете на Петте Сестри. После пък бе застанал начело при някакъв разкол в тази община, което бе довело до създаването на собствената му църква „Въстани!“. По-нататък влиянието му стремително бе започнало да расте, и още много други църкви се бяха присъединили към неговата.
В началото това били предимно селски църкви, но по-късно към тях се присъединили и градските. Нюбъри се намираше на около хиляда и двеста километра от Екюмени. Даръл Маккей бе разположил в него своята щабквартира, малко след като Блейс бе заминал на пътешествието си.
През това време броя на членовете на църквата „Въстани!“ бе нараснал дотолкова, че те вече можеха и съответно бяха отправили петиция към правителството да им позволи да упражнят правото си и да изберат свой представител в Палатата. Петицията била приета, изборите — проведени, и разбира се за представител бил избран не някой друг, а самият Маккей!
Това беше доказателство или за изключителната самоувереност на младия църковен лидер, или за това, че той преследва някаква напълно конкретна цел. Като помисли малко, Блейс изрече в микрофона на колата:
— Зададения маршрут се отменя. Нов маршрут — най-близкия космодрум.
Стигна само за петнадесет минути. Оттам Блейс нае петместен аеробус и отлетя право към Нюбъри. След като се уговори с пилота онзи да го вземе на другия ден към десет часа за обратния курс, Блейс нае кола и се упъти към градчето.
То не беше голямо, даже се оказа по-малко, отколкото Блейс предполагаше. Ако се бе опитал да се разходи пеша по улиците, на фона на местното население навярно би изглеждал като същински цирков клоун, заради огромния си ръст и ярките градски дрехи. Дахно навярно изпитваше същите неудобства като него заради ръста си.
Блейс спря колата пред един магазин, за да си купи карта на града, и прибягна до малко хипноза, за да измъкне от продавача биографията на Даръл Маккей, преди да стане влиятелен лидер на новото църковно движение.
Оказа се, че Маккей бил съвсем обикновен местен младок, преди да обедини дисидентите и да създаде своя собствена църква. Новата църква бързо бе превзела сърцата на вярващите, а той се бе сдобил със слава. Продавачът не знаеше дали Маккей сега е в Нюбъри. Горе-долу преди година лидерът бе започнал обиколка из новите енории, и освен може би най-близките му помощници, едва ли някой знаеше къде се намира в момента.
Блейс не успя да научи нищо повече. Като се върна в колата, той позвъни в Екюмени, за да отмени поръчаният за утре аеробус, после отново позвъни в местната аерокомпания и поръча експресен полет до Екюмени. Успя да се върне там, преди да се е мръкнало.
Глава 28
Блейс се събуди рано със слабо, но настоятелно усещане, че трябва да предприеме нещо колкото се може по-бързо. Сънливостта му окончателно изчезна, когато се сети, че тази сутрин Маккей трябваше да изнесе важна реч по проектозакона за геостанцията. Блейс реши, че на всяка цена трябва да го чуе. Дори само това беше напълно достатъчна причина, за да го накара да стане, но той знаеше, че зад всичко това стои и нещо много по-голямо. Интуицията му подсказваше, че бяха се натрупали достатъчно много фактори за възникването на кризисна ситуация, и то предстояща в най-близко бъдеще. Трябваше да открие още доказателства за надигащата се опасност и затова той побърза да стане и чевръсто се облече.