После предпазливо надзърна в спалнята на Дахно и видя, че той все още спи, както и се надяваше. Вероятно брат му се бе прибрал призори — твърде много от клиентите му предпочитаха да се срещат с него тайно — а често „тайно“ се оказваше само през това време на денонощието, в което по-голямата част от населението на града прекарваше в сън.
Секунда-две Блейс стоеше и гледаше как Дахно спи. Огромният му брат се бе проснал, повален от съня. Едната му едра, гола ръка висеше от кревата. Сега лицето му изобщо не изглеждаше както обикновено. Обичайното насмешливо изражение липсваше — четеше се само една огромна, нечовешка умора. В съня си Дахно изглеждаше много по-възрастен. Умората и тревогата, отпечатани на лицето му, още веднъж подчертаваха разликата във възрастта между него и Блейс.
Блейс изведнъж изпита необикновен прилив на състрадание и нежност към брат си. Той тихо се измъкна от стаята и реши да закуси някъде в града, за да остави Дахно да се наспи спокойно. Закуси в кафенето до Палатата и после веднага се запъти към галерията. Току-що бе минало десет часа — беше твърде рано за доста от депутатите, а за посетители — още повече. Но когато влезе в галерията, Блейс установи, че тя е пълна на три четвърти, а местата в залата за заседания на самата Палата бяха запълнени горе-долу в същото съотношение.
Блейс се бе уговорил с Том да му пази място срещу съответното възнаграждение, — и щом го видя, пазачът веднага го заведе до първия ред на балкона. Един от седящите там се озърна, надигна се и отстъпи на Блейс мястото си. Появата на нов човек на първия ред на балкона предизвика известен интерес у околните, въпреки че по принцип нямаше нищо необичайно в това, някой да пази място за друг. Блейс си помисли, че вероятно повече от половината присъстващи в галерията днес са дошли заради професионални или бизнес интереси, и беше твърде възможно да си бяха осигурили място по същия начин. Той изхвърли това от главата си и започна да разглежда депутатите.
Маккей вече беше на мястото си — с високия си ръст той отдалеч изпъкваше сред другите депутати, тъй като по-голямата част от тях бяха ниски, на средна възраст и доста невзрачни на вид.
Нещо още по-интересно привлече вниманието на Блейс. В далечината внезапно бе мярнал Петте сестри, седнали всички накуп, а около тях имаше само празни места. Той познаваше четирима от Сестрите: Харолд Харолд, Шин Ли, Брат Уилямс и Крайстдотър (Христова дъщеря) Умалук. Що се отнася до петия член, той можеше да бъде само Хюго Линкс от Анклава на Първата Молитва. Блейс изведнъж си спомни къде го бе виждал. Това беше същият онзи човек, който бе догонил брат му на излизане от галерията, когато я посетиха за първи път двамата, и бе започнал да им крещи и да ги заплашва, че ще ги изхвърли от Палатата.
Да, определено Дахно не беше човек, на който можеш да имаш доверие. Сега вече Блейс разбра, че цялата грозна сцена бе специално замислена от брат му, за да отклони тогава вниманието на Блейс от Линкс — един от вероятните му клиенти. Защото беше ясно, че Линкс със сигурност е клиент на Дахно и като такъв ползва съветите му, а с него и цялата петорка.
Докато Блейс размишляваше, Маккей вече бе започнал изказването си — говореше за геостанцията. Блейс вече бе разбрал, че Петте Сестри нарочно задържат проекта заради собствените си интереси, въпреки че ако проекта се одобреше, това щеше да осигури значителен приток на средства за инвестиране на планетата, а следователно — и към населението й.
Колкото и да беше странно, Маккей също беше против проекта, но поради съвсем различни причини. Доколкото Блейс успяваше да разбере, Маккей настояваше всички, които щяха да работят по проекта, обезателно да принадлежат към някоя църква и да бъдат „истински вярващи“. Той извъртя нещата натам, аргументирайки се с факта, че във всичко, което опираше до вярата, Асоциация е напълно безупречна. Дори и на планетата да имаше хора, които не принадлежат към нито една от църквите, едва ли би им хрумнало да заявят на всеослушание, че Бог не съществува. Маккей гневно упрекна членовете на Палатата, че ако наемат специалисти от други светове за изграждането на геостанцията, сред тях неминуемо щеше да има и хора, които не само не вярват в Бога, но които активно и най-вече публично ще отричат съществуването му и щяха да говорят против неговите църкви. А оттук следваше, подчерта Маккей, че фактически те щяха да се опълчат срещу цялото население на планетата.