Нямаше нужда Блейс да търси истинската причина за изказването и внесените от Маккей предложения. Петте Сестри не можеха да не подкрепят проекта, като се имаше предвид колко енориаши им бе измъкнал Маккей, те просто нямаха друг избор, за да могат след утвърждаването му да се хвалят пред избирателите си, че това се дължи единствено на тях.
От друга страна, изискванията на Маккей бяха практически неизпълними. Нито един сред световете, от които щяха да се наемат специалисти за изграждането на геостанцията, нямаше да се нагърби да гарантира, че всички участници в строителството ще са „истински вярващи“ и членове на някоя църква. Например, на Касида, когато те наемаха на работа, никой нямаше право да те пита каквото и да е относно вероизповеданието ти. По-голямата част от хората на Касида, а и на някои от другите светове, откъдето при всички случаи щеше да се наложи да се наемат специалисти, по принцип се смятаха за атеисти. Даже екзотиците, които особено държаха на свободата на личността, се придържаха към становището, че вярата в каквото и да е божество възпрепятства развитието на човешката култура.
Нямаше никакво съмнение, че всъщност Маккей саботира проекта за геостанцията, макар и да си дава вид, че го подкрепя. В същото време той явно целеше победа над Петте Сестри, за да изземе мястото и влиянието им в Палатата, което те заемаха толкова отдавна. Докато го слушаше, Блейс осъзна, че не бе изключено и това да стане. На Дружествените светове хората, които притежаваха способността да въодушевяват и повличат останалите след себе си, се радваха на голяма почит. Без съмнение, младият Маккей определено бе една такава харизматична личност. Повечето от депутатите бяха силно привлечени от него, също както по-силния магнит събираше повече железни стружки, отколкото по-слабия. Когато Маккей най-накрая приключи с изказването си, отдолу се разнесоха бурни аплодисменти, а към тях се присъединиха дори и някои от посетителите в галерията, и толкова ентусиазирано и дълго ръкопляскаха, че се наложи Том да ги усмирява.
Блейс напусна галерията, както и всички останали и отиде в апартамента си да дочака излизането на всекидневните емисии на новините. Когато се прибра, принтерът тъкмо довършваше последното сутрешно издание. Той отдели листовете, в които се споменаваше Маккей и седна да ги прегледа. Естествено знаеше, че едва ли щеше да има някакъв коментар на речта на Маккей още сега, но тонът на статията напълно оправда очакванията му. А именно: каквото и да бе решението на Палатата относно проекта, Маккей определено бе повдигнал важния, но твърде деликатен въпрос за строителите, които щяха да работят върху проекта. Необходимо ли беше те да бъдат вярващи в смисъла на думата, който бе възприет на Асоциация?
В дневните издания на вестниците тонът беше съвсем различен. Навсякъде в тях се подчертаваше, че след като този въпрос вече е повдигнат, то така или иначе трябва да бъде решен. А във вечерните даже бяха публикувани резултати от проучване на общественото мнение. Преобладаващата част от хората бяха за ограниченията, предложени от Маккей. Коментарите бяха по-сдържани, но и по-аргументирани.
Блейс тъкмо четеше една от статиите, когато чу сигнала на видеофона. Той остави вестника, погледна към екрана и видя съобщение от брат си:
„Да мина ли да те взема в осем? Можем да вечеряме заедно. Президентът.“
До осем оставаха още два часа и половина. Блейс ги прекара в изучаване на работата на Палатата в миналото. Беше му интересно дали и преди са назрявали кризисни ситуации на религиозна почва при обсъждане на жизненоважни за цялата планета въпроси. В края на краищата успя да преброи осем, и всеки път религията беше надделявала. Занимавайки се с това, той откри, че в повечето случаи подобни проекти отново „възкръсваха“ и отново минаваха през Палатата, само че вече като части от други, нямащи нищо общо с тях проекти, и бяха така променени, за да се избегнат или заобиколят причините, които пречеха тези проекти да бъдат приети в първоначалния им вид.
Тъкмо се бе задълбочил както трябва в изучаването на тези въпроси, когато вратата се отвори и Дахно влезе. Очите му блестяха както обикновено, а самият той изглеждаше отново здрав и пълен с енергия.
— Е, какво? Готов ли си? — попита той.