— Тъй вярно, господин президент — отговори Блейс, отмествайки листовете встрани.
Вечеряха в един от многобройните ресторанти, в които Дахно беше желан гост. Появата му на такива места можеше да се смята за безплатна реклама на заведението, а освен това беше свидетелство за високото ниво на ресторанта. Тази вечер Дахно беше весел, остроумен, въобще в стихията си. Той бъбреше за какво ли не, но — отбеляза си наум Блейс — и дума не обели за речта на Маккей. Блейс не го и очакваше. В момента беше доволен и от това, просто да седи редом с брат си и да се наслаждава на обаянието му. Именно сега, след ефектната реч на Маккей и особено след като бе наблюдавал спящия Дахно, беше просто необходимо да го види пак в предишния му вид. Но малко по малко Блейс започна да долавя в обичайното на пръв поглед поведение на брат си и някакъв фалш.
Разговорът продължаваше да си остава непринуден, въртейки се около най-различни теми и Дахно все още не показваше никакви признаци на умора. Обаче от вниманието на застаналия нащрек Блейс не убягнаха признаците на отчаяние и опустошеност — ту в очите, ту в бръчките около устата, които за първи път бе видял на лицето на спящия Дахно. Брат му явно преживяваше криза, и то от доста време. Едва ли това беше някаква скрита реакция на днешния демарш на Маккей в Палатата. Освен това трябваше да се има предвид и факта, че Дахно никога досега не го бе канил на вечеря без причина, значи, рано или късно поводът за днешното им събиране щеше да се изясни. Така и стана. Точно когато поднесоха десерта, Дахно настоя Блейс да изпие едно бренди с него, въпреки че знаеше предпочитанията му по въпроса. По принцип Блейс нямаше нищо против алкохола, но просто не виждаше каква полза би могъл да има от него, предвид грандиозните си планове.
— Може би ще ти се стори малко неочаквано — започна Дахно, сръбвайки от питието си и поглеждайки дали и Блейс пие, — но след като съпоставих всички възможности и оцених общата ситуация на другите светове, реших, че трябва да се съглася с твоите планове за бъдещето.
Той замълча и погледна към Блейс, който не криеше учудването си.
— В крайна сметка — усмихнат продължи Дахно, — аз съм готов на следното: дай да изберем някоя планета и да опитаме да създадем там организация от нов тип — тя ще бъде първата от тези, които ще започнат работа в предложената от теб насока. — Той отново замълча и присвивайки очи, погледна Блейс. — Какво ще кажеш?
— Дай ми две секунди да си помисля — отвърна Блейс, макар че в интерес на истината изобщо не му беше необходимо такава отсрочка. През това време Дахно бавно вдигна чашата към устните си и отпи поредната глътка.
— И така — каза той, оставяйки чашата си на масата. — Времето изтече. Какво е мнението ти?
— Не очаквах, че ще решиш толкова бързо — произнесе Блейс, — и смятах, че ще са ти необходими поне две седмици, ако не и повече. А що се отнася до шансовете дали ти изобщо би възприел моята идея, аз ги оцених примерно като петдесет на петдесет. Позволено ли е да попитам какво те накара да вземеш решение толкова бързо?
— Не — каза Дахно, усмихвайки се, за да смекчи твърде резкия си отговор.
— Какво пък, все едно аз ужасно се радвам, че си решил така — продължи Блейс. — Действително вярвам, че по този път ни очаква едно грандиозно и многообещаващо бъдеще. Макар че едва ли ще доживеем да го видим.
Дахно се разсмя, допи питието си и си поръча ново.
— Както виждам, все пак успя да ме убедиш — изрече той, гледайки Блейс. — Юнак! А с кой от световете би искал да започнеш?
— Най-добре ще е да започнем от Старата Земя — отвърна Блейс.
Дахно го изгледа, леко наклонил глава.
— Старата Земя е доста костелив орех — започна той. — Та там дори няма единно правителство — те са буквално стотици. Всяка социална, религиозна или етническа група постарому продължава да държи на независимостта си. За да успеем да им повлияем, ще ни трябват много повече хора, отколкото можеш да си представиш.
— Но нали и там има световни политически организации, които решават тъкмо въпроси, касаещи цялата планета… — започна да обяснява Блейс, но Дахно го прекъсна.
— Още по-зле. Би трябвало вече да си разбрал, че членовете на такъв тип организации не са нищо друго, освен марионетки, управлявани от най-разнообразни групировки, чиито представители са те и на които именно принадлежи реалната власт.
— Исках да отбележа нещо друго — тихо продължи Блейс, — че нашата организация на Старата Земя от моя гледна точка е длъжна да действува по съвсем различен начин. Спомни си, че човечеството е възникнало именно там…
— Точно това я прави най-костеливия орех — отново го прекъсна Дахно.