В момента Маккей направо бе притиснал Петте Сестри до стената, и Дахно по никакъв начин не можеше да им помогне. По всяка вероятност тези петимата все пак щяха да изгубят позициите си на водеща сила в Палатата. А Дахно поради някакви лични свои причини бе решил, че битката е изгубена и че той самият не би могъл да направи нищо повече.
Именно затова единствено на него, на Блейс, се падаше отговорността да открие изход от ситуацията. Плановете му за далечното бъдеще все още оставаха в сила, но що се отнасяше до настоящето, трябваше бързо да измисли нещо. Създалата се ситуация беше индикация за това, че в разсъжденията му се бе промъкнала някаква грешка.
Той никога не бе допускал, че между Линкс и Петте Сестри съществува връзка; също така и не предполагаше, че онзи е клиент на Дахно. Блейс не очакваше, че речта на Маккей пред Палатата ще има такъв ефект, въпреки че можеше да се досети, предвид стремителното увеличаване на членовете на неговата църква. Но това, което обезателно трябваше да предвиди, беше степента на ангажираност на брат му в делата на Палатата и влиянието му там.
Блейс се усещаше като някой, който изведнъж бе получил неочаквано наследство, при това с такива размери, че даже не знаеше какво да прави с него. Внезапно бе получил всичко, което възнамеряваше да постигне някога и както се оказа, просто не беше готов да реагира веднага. Беше си чист късмет, че точно сега Дахно реши да си позволи „кратка“ почивка на Земята и Блейс разполагаше в крайна сметка поне с няколко седмици. А толкова много работа имаше да се върши… Като се прибавеше и отсъствието на брат му, ситуацията ставаше направо критична.
На Блейс му беше абсолютно ясно, че Дахно заминаваше, защото не можеше да предотврати политическия провал на Сестрите. Същевременно по никакъв начин не можеше да разчита на сътрудничеството на Маккей. Онзи никога не би станал негов клиент. Линкс и Петте Сестри скоро щяха да започнат да издирват Дахно, но той вече щеше да е на безопасно място. Така че именно Блейс и служителите от офиса щяха да са тези, на които предстоеше да се оправят с Маккей. Но как, след като дори и самият Дахно се беше отказал? Може би брат му все пак бе измислил нещо? Беше ли възможно всичките му предишни ходове да са част от някакъв план за спасение на Петте Сестри от Маккей? Въпреки че според Блейс, освен да се отстрани самия Маккей, едва ли имаше друг начин, но освен това той се съмняваше, че брат му е имал възможност да го направи както преди, така и сега. Но това беше единственият начин да се запази лидерството на Петте Сестри в Палатата.
Като помисли още малко, Блейс се убеди, че няма друг избор. Щеше да следва първоначалния си замисъл, поне засега. Но първо трябваше да получи цялата необходима му информация.
Дахно бе настоял да посетят, макар и за кратко Хенри и Джошуа, тъй като и бездруго първия кораб за Старата Земя излиташе едва следобед.
— Наеми кола — това беше последното, което каза брат му снощи, — а пък аз ще пътувам с моята. Ще се видим направо там към девет сутринта, съгласен ли си?
— Естествено, че съм съгласен — каза Блейс, чудейки се защо Дахно толкова настоява да пътуват с различни коли.
И тъй, той стана рано, поръча си бял оувъркар, точно като този на брат му и пое на път. Като пристигна във фермата, Блейс видя, че Дахно вече го бе изпреварил. Той се качи по стълбите, почука и добре познатият глас на Хенри го покани да влезе. Дахно се разполагаше в своя стол-трон, а срещу него Хенри и Джошуа седяха на обикновени столове. Джошуа веднага скокна да донесе стол на Блейс, който се настани върху него, но определено се чувстваше доста по-неудобно, отколкото например брат му. Дахно продължи деловия си разговор с Хенри:
— … И така, аз ще отсъствам известно време, горе-долу около шест месеца. Но ако ви потрябва нещо, можете да потърсите Блейс. Има ли нещо, което бих могъл да направя за вас сега, преди да съм заминал?
Хенри поклати глава. Той смяташе, че Блейс и Дахно отдавна са изплатили, и то с лихвите времето, през което се беше грижил за тях. Те бяха работили във фермата години наред, значи, нищо не му дължаха. Наистина, преди чичо им приемаше по нещо от време на време — например, части за двигателя, който накрая бе успял да сглоби и бе монтирал на един стар трактор.
Блейс остана учуден от факта, че Дахно отново се опитва да предложи нещо на Хенри, отлично знаейки какъв педант бе чичо му. Но предложението на Дахно всъщност беше една типична за него прелюдия към онова, което наистина искаше да каже.
— Тогава дайте да направим така — рече Дахно. — Засега ще ви оставя моя оувъркар, а пък вие ще го ползвате, докато отсъствам.
Още преди Хенри да успее да каже нещо, Дахно стовари върху него цялата мощ на убедителния си глас: